Мара уточни:
— До една година най-малко десетина дома ще престанат да съществуват, защото ми е забранено да изляза на бойното поле срещу онези, които искат да върнат старото управление на Военачалника. Отнети са ми силите на политическата арена. Моят клан не може да вдигне меч срещу традиционалистите, които сега използват Джиро като свое подставено лице. След като не мога да воювам срещу него, не мога повече да спазвам клетвата си да защитавам домовете, които зависят от съюза си с Акома. — Затвори за миг очи и се овладя.
Вниманието на Аракаси към господарката му се изостри, след като разбра нещо: беше се възстановила достатъчно от скръбта си, за да се върне разумът й. Знаеше в сърцето си, че доказателството срещу Джиро беше твърде явно, за да се приеме сериозно. Но цената на загубата й на самообладание по време на погребението трябваше да се понесе без трепване: беше посрамила фамилното си име, а вината на Джиро или липсата на такава беше нещо спорно. Да признае тепърва невинността му означаваше публично да признае грешката си. Което не можеше да направи с достойнство, без да се повдигне още по-неприятен въпрос. Вярва ли, че врагът й е неопетнен от кръвта на Аяки, или просто отстъпва от дълга си да отмъсти за детето? Да не се отмъсти за убийство бе невъзвратима загуба на чест.
Дори и да съжаляваше за разгорещения си гняв и погрешното си мислене, Мара не можеше да направи нищо, освен да се справи с положението все едно, че през цялото време е вярвала във вероломството на Анасати. Да постъпи другояче не беше по цурански, а слабост, която враговете веднага щяха да използват, за да я унищожат.
Сякаш за да избяга от неприятните спомени, Мара продължи:
— До две години много от тези, които можем да смятаме за съюзници, ще са мъртви или обезчестени, и по-лошо, които са неутрални, може да бъдат убедени или тласнати от политически натиск към лагера на традиционалистите. Изтощената Имперска партия ще се противопостави, но без нас има огромна вероятност нов Военачалник да възстанови Съвета. Дойде ли такъв тъжен ден, мъжът, който ще носи мантията от бяло и златно, ще е Джиро от Анасати.
Аракаси потърка брадичка с кокалчетата на пръстите си.
— Значи според теб е възможно Събранието да се бърка в политиката заради свой собствени планове. Вярно е, че Черните халати винаги ревниво са пазили тайните си. Не познавам нито един човек, който да е влязъл в града им и да е говорил за преживяното. Лейди Мара, да се проникне в крепостта им е опасно и много трудно, ако не и направо невъзможно. Имат заклинания за истина, което прави невъзможно да бъде внедрен някой в редиците им. Чувал съм истории… въпреки че може да не съм първият Началник на шпиони, опитал се да проникне, но никой, който се изпречи на Велик с измама в сърцето си, не доживява до естествен край.
Мара стисна юмруци.
— Трябва да намерим начин да узнаем мотивите им. Нещо повече, трябва да открием начин да спрем намесата им или поне да спечелим ясно разграничаване на параметрите, които са ни поставили. Трябва да знаем колко можем да постигнем, без да предизвикаме гнева им. С времето може би ще се намери начин да преговаряме с тях.
Аракаси примирено се поклони, но умът му вече работеше в мащабите, които налагаше проблемът. Никога не беше очаквал да доживее до старческа възраст. Загадките, дори и опасните, бяха единствената наслада, от която разбираше, макар че тази, която му възлагаше Господарката, най-вероятно щеше да му донесе бърза смърт.
— Твоя воля, господарке. Ще започна веднага да пренасочвам интересите на агентите ни на североизток.
Преговарянето беше напразна надежда, която Аракаси отхвърли в самото начало. За да се пазари изобщо, човек трябва или да има сила да се наложи, или убедителна отплата, за да съблазни. Сила и популярност Мара имаше, но и той беше видял изявата на мощта на един-единствен магьосник, когато Имперските игри бяха прекъснати от Миламбер. Хилядите воини на Мара и тези на всичките й приятели и съюзници щяха да са нищо в сравнение с тайнствените сили, които владееше Събранието. А какво на света под небесата можеше да има човек, което някой Велик да може да желае и да не си го вземе, вместо да го измоли?
Смразен, Аракаси обмисли последната възможност за оказване на принуда: изнудването. Ако Събранието таеше някаква тайна, заради чието опазване бе готово да оказва услуги, нещо, заради което с готовност щеше да направи отстъпки, за да гарантира мълчанието на Мара… Самата идея беше чиста глупост. Великите бяха над всякакъв закон. Аракаси прецени, че най-вероятно, дори да извадеше достатъчно късмет, за да разкрие такава тайна, Черните халати просто щяха да си гарантират вечното мълчание на Мара, като я подложат на ужасна смърт.