Слугинята се измъкна ненатрапчиво от стаята. Мара поглед на подноса с плодове, хляб и сирена без особено въодушевление. Все пак се насили да яде, колкото и безвкусна да й се струваше храната. Опитът я беше научил, че Хокану ще се отбие, за да я нагледа, и тя не искаше да понесе умолителната нежност в очите му, ако оставеше храната недокосната.
Докладът, който бе ангажирал ума й, беше много по-сериозен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Един склад до реката беше изгорял и пожарът бе повредил кожите, складирани за пролетния пазар. Този сезон цените не бяха стигнали стандартните си нива и вместо да продаде кожите на такава малка печалба, Джикан ги беше заделил за по-късна доставка за сарача. Мара се намръщи. Макар да не беше тайна, че от всички домове в империята само нейният осигуряваше сандали за своите роби носачи и работници на полето, досега това само я превръщаше в прицел за клюки. Блюстителите на стария ред, традиционалистите, се смееха и твърдяха, че робите управлявали домакинството. Един старши жрец, служещ в храма на Чочокан, Добрия бог, дори й беше изпратил язвително писмо, в което я предупреждаваше, че прекалено доброто отношение към робите е оскърбление на божествената воля. Ако животът им се облекчавал прекалено, предупреждаваше жрецът, наказанието им, че са загубили благоволението на боговете, нямало да се изпълни. Можело да се върнат на Колелото на живота като мишки или други низши животни заради това, че не са донесли страдание в настоящия си живот. Спестяването на раните и отоците по краката им определено било във вреда на вечните им духове.
Мара беше отвърнала с писмо, пълно с успокоителни банални фрази, и беше продължила снабдяването със сандали.
Но сегашният доклад, с подписа на пълномощника и подпечатан с очукания печат, използван за ежеседмичните инвентаризации, беше друга работа. За първи път вражеска фракция се беше опитала да използва слабостта й да проявява доброта в ущърб на дома Акома. Сигурна беше, че повредата на кожите ще бъде последвана от непроследим слух в робските спални, че тя тайно е уредила пожара като повод да си спести цената за допълнителни сандали. След като сандалите носеха не само удобство, но и значително по-висок статут за робите на служба на Акома в очите на равните им в други домове, привилегията беше силно желана. Въпреки че никой цурански роб нямаше изобщо да помисли за бунт, тъй като неподчинението на господар или господарка беше против волята на боговете, самата мисъл, че ежегодното получаване на сандали може да бъде отменено, щеше да предизвика недоволство, което нямаше да излезе на повърхността, но щеше да се отрази в небрежна работа на полето или пък някои други задачи щяха да се провалят. Това щеше да се отрази дискретно, но осезаемо на доходите на Акома. Саботажът на склада можеше да се окаже коварен заговор, защото за да се справи с недостига на кожи, Мара можеше да привлече вниманието не само на някой стар фанатик в храма, склонен да й пише възражение. В определени среди можеше да се възприеме като знак, че е уязвима, и някои храмове, по принцип дружелюбни към нея, можеше изведнъж да станат неутрални до степен, граничеща с враждебност.
Не можеше да си позволи затруднения от страна на жреческата каста точно в този момент, когато както враговете на императора, така и нейните се съюзяваха, за да я унищожат.
Подносът с храна беше забравен. Мара взе чист лист и перо и написа пълномощно за представителя си в Сулан-Ку да закупи нови кожи, които да бъдат доставени в работилницата на сарача. След това прати роба си бегач да доведе Джикан, на когото нареди да постави роби и надзиратели да внимават за слухове, тъй че проблемът с осигуряването на сандали изобщо да не възникне.
Докато приключи с това, плодът на подноса вече плуваше в локвичка сок, а сирената на блюдото се стапяха във влажния следобеден въздух. Увлечена със следващия доклад в папката, този път свързан с търговска сделка в ущърб на Анасати, Мара едва чу стъпките зад паравана.
— Приключих с храната — измърмори тя, без да вдига глава.
Очакваше слугата да изнесе остатъците с обичайното мълчание, тъй че умът й се задържа на текущия проблем. Но колкото и кервани да бяха ограбени, колкото и ниви с хуает на Анасати да бяха изгорени, колкото и топове плат да бяха отклонени от пътя им за пазара или кораби да бяха пратени към погрешни пристанища, Мара не намираше много удовлетворение. Главоболието й не намаляваше. Стисна по-здраво листовете и затърси в изписаните редове някакъв начин врагът й да почувства омразата й там, където най-много щеше да го заболи.