Агентът му — работеше като ратай на един въглищар — беше минал оттук и новината беше добра. Складът, където враговете за малко щяха да го заловят, беше изключен от куриерската мрежа от две години и половина, а бояджията от другата страна на улицата най-после бе повишил най-големия си чирак. Синът на търговеца, който кандидатстваше за вече освободеното място, щеше да е агент на Акома. Най-после Аракаси можеше да започне да преустройва мрежата си. Складът беше минал само на търговска дейност след провала, при който едва не го бяха хванали. Собственикът беше приел понижението си от шпионин в търговски представител с подобаващо примирение. Двамата с Аракаси горяха от желание да поставят на подходящи места различните работници и пристанищни хамали, но това не можеше да стане бързо. Хората бяха ценни, някои щяха да са по-полезни на по-отдалечени постове, но не и ако търговската къща все още се наблюдаваше от врага. А ако се съдеше по гладките действия на мрежата, от която едва бе успял да се измъкне, Аракаси не смееше да допусне друго. Един агент при бояджията, който да следи кой все още наблюдава склада, щеше да му каже много.
Изведнъж се сети, че не бива да се задържа прекалено дълго в нужника, така че извърши очакваното измиване и излезе през скърцащата дървена врата. Интуицията го наведе на неприятната мисъл, че освобождаването на мястото в бояджийската работилница в края на краищата може да не е толкова случайно. Ако самият той беше онзи умен враг, нямаше ли да се опита да постави свой агент на мястото? Какъв по-добър начин да се наблюдава складът, след като безделниците и просяците на ъглите бяха много по-подозрителни.
Смразен от тази мисъл, още повече че вярваше, че врагът му е умен колкото него, Аракаси изруга и бързо се обърна, все едно е забравил нещо, и забърза покрай някакво ратайче, запътило се през двора към нужника, пъхна се отново вътре и затръшна вратата.
— Ето го, слава на боговете — измърмори така, че да го чуят отвън, все едно оставянето на важни вещи във вмирисан нужник беше ежедневно събитие. Откъсна с лявата си ръка седефеното копче от десния си маншет, а с дясната изтри главата на фигурката от въглен и надраска до нея с нокът неприличен знак.
Бързо излезе и щом се озова срещу ядосания младеж, чиято работа беше прекъснал, вдигна рамене и показа седефа за извинение.
— Щастлив талисман от любимата ми. Ще ме убие, ако го загубя.
Ратаят го изгледа намръщено и бързо се мушна в нужника. Беше прекалил с бирата в гостилницата, ако се съдеше по вида му. Аракаси изчака, докато вратата се затръшна, и се шмугна в гората край пътя. Ако имаше късмет, чиракът на въглищаря щеше да намине до седмица. Щеше да види променената рисунка от въглен и неприличната драсканица, даваща знак да се прекъсне внедряването на агента като чирак на бояджията. Докато вървеше безшумно под дърветата, Аракаси си помисли, че може би наистина ще е по-изгодно да се наблюдава младокът, който накрая щеше да вземе чирачеството. Окажеше ли се невинен, нямаше да последва нищо лошо, но ако беше двоен агент, както му подсказваше интуицията, можеше да го отведе до началника му…
След няколко часа Аракаси лежеше по корем в мокрите храсти, разтреперан от студа в северните ширини, с който не беше привикнал. Лекият дъжд и вятърът откъм езерото правеха положението му още по-окаяно. И все пак беше прекарал тук часове, по няколко различни повода. От мястото си за наблюдение — на един издаден полуостров — можеше да гледа портата на моста и кея, където слуги, верни само на магьосниците, товареха докараните стоки на лодки и ги превозваха до града. Отдавна беше заключил, че промъкването чрез търговските фургони е обречено начинание. Разказът на водача на кервана само бе потвърдил подозрението му, че влизащите стоки се оглеждат за натрапници и с магически средства. Това, което търсеше сега, беше начин да се влезе в града, като се избегне привидно всевиждащата арка над моста.
Островът бе много далече, за да доплува до него. Оттук зданията изглеждаха слети в грамада от островърхи кули, една толкова висока, че пронизваше облаците. През далекогледа, който беше купил от един крайбрежен дюкян, можеше да различи високи къщи, свързани с мостове. Самият бряг беше гъсто застроен с каменни сгради с причудливо оформени прозорци и странни сводести входове. Нямаше крепостни стени и, доколкото можеше да види, никакви стражи. Това не изключваше магически защити. Но явно единственият начин да се проникне в града беше нощем с лодка, а след това да изкатери някоя стена или да потърси процеп, през който да се промуши.