Въздъхна. Беше работа за крадец и му трябваше лодка, а тук нямаше никакви рибарски селища. Това означаваше да докара скришом някоя, качена на фургон, нелека задача, след като всички в идващите насам кервани се познаваха. Също тъй щеше да му трябва опитен в промъкването крадешком човек, а такива не се намираха в честната търговия. Никой от двата проблема нямаше бързо и лесно решение. Мара дълго щеше да чака за информация, която, честно казано, можеше изобщо да не получи.
Аракаси се изправи, разтри схванатия си врат, изтръска дъжда от дрехата си и се запъти към гостилницата. Докато вървеше, се замисли не за непосредствения проблем, а за друг, който отначало не беше изглеждал толкова важен, но започваше да се превръща в повод за нарастващо раздразнение.
Колкото и да се опитваше, като че ли не можеше да започне внедряването на нови агенти в дома на Анасати. Активен оставаше само един, престарял довереник на бащата на Джиро, към когото младият лорд бе започнал да проявява неприязън. Слугата беше преместен на маловажна работа и новините, които чуваше, бяха съвсем малко по-съдържателни от уличните клюки. За първи път Аракаси се зачуди дали провалените му опити да замени този агент не са нещо повече от съвпадение.
Определено изглеждаха просто несполучили, всичките му седем опита, осуетени привидно от лош късмет или неподходящ избор на момента: Джиро разгневен; сърдит пълномощник, отказал да направи услуга на стар приятел. А най-наскоро — стомашно разстройство, попречило на доверен слуга да направи препоръка за наемане на новодошъл.
Аракаси изведнъж спря, без да обръща внимание на дъжда, който бе започнал да вали много по-силно. Не усещаше студа и капките, които се стичаха в яката му. Потръпна от вдъхновение.
Беше глупак. Как не се беше сетил досега? Този низ от привидно несвързани несполуки може да не се дължеше на случайността. Ами ако през цялото време усилията му да внедри агент в домакинството на Анасати бяха блокирани от ум, по-проницателен от неговия?
Тръсна глава и продължи напред. От много отдавна се възхищаваше на Първия съветник на врага, Чумака, чийто нюх към политиката беше облагодетелствал Анасати Още по време на бащата на Джиро. Сега се запита дали не се бори тъкмо с хитрината на Чумака, дали той не е неговият невидим противник.
И още: възможно ли беше в случая с копринения склад да са намесени Анасати? Елегантността на тази възможност му допадна. Един талантлив враг беше много по-логично решение от двама, несвързани помежду си.
Уф! Трябваше да си намери някое уютно кътче, където да може да мисли, без да го безпокоят. Защото всеки провален опит показваше, че е изправен срещу поне равен на него съперник. Обезпокоителна беше мисълта, че може да има връзка между такъв човек и най-опасния враг на Мара, да не говорим за възможността този съперник да надвишава дарбите му.
Вкарването на шпионин в Града на магьосниците беше невъзможно начинание, но неговата важност бледнееше пред заплахата за шпионската мрежа на Мара от страна на съветника на Джиро. Защото Аракаси не хранеше илюзии. Усетът му за Играта на Съвета беше остър. Тук се разиграваше нещо повече от вражда между две могъщи фамилии, Мара беше изтъкната фигура в двора на императора и падането й можеше да предизвика гражданска война.
6.
Маневри
Чумака се намръщи.
С нарастващо раздразнение огледа донесенията, пъхнати между бележките, които беше приготвил за господаря си за предстоящия съвет. Новината изобщо не беше добра. Вдигна ръка и задъвка нокътя на палеца си, безсилието го настървяваше. Беше стигнал толкова близо до проследяването на Главния шпионин зад първоначалната мрежа на Тускай! Предсказуемо беше, че мрежата в Онтосет щеше да се затвори след издънилото се проследяване в склада за коприна. Но съвсем нелогично беше след близо почти три години привидно несвързаният с нея клон в Джамар също да е бездеен.
Управляващите домове, които си позволяваха разходите за шпионски мрежи, обикновено свикваха с тях. Беше просто необяснимо някой благородник, свикнал да бъде осведомяван с тайни средства, изведнъж, заради разкриването на някакъв куриер, да се откаже от това трудно спечелено предимство. И най-вече лейди Мара. Тя беше дръзка или предпазлива, според обстоятелствата, но никога неоправдано боязлива. Смъртта на сина й не можеше да е променила характера й толкова много. Тя би използвала всички средства, без изобщо да се разколебае от дребни провали. Чумака се ухапа, изохка, облиза пръста си и подреди листовете. Беше притеснен. Ситуацията го безпокоеше. Джиро всеки момент можеше да: настои да получи ясни отговори. Първият съветник на Дома Анасати не искаше да си признае, че отчаянието му се усилва. Нямаше никакъв избор, освен да допусне немислимото: че този път може да се е натъкнал на противник, който го превъзхожда.