Джиро се усмихна.
— Колко настойчив е лорд Матава в желанието си да получи Лиценз за превоз? И колко грозна е дъщеря му?
Чумака се усмихна широко.
— Дъщеря му е наследила чертите на майка, която прилича на кучка, и то от особено грозна порода. Има и две по-малки сестри. Двете са кривозъби и само най-голямата може да бъде омъжена с титлата. На баща им ще му трябва по-голяма съкровищница, ако иска по-малките му деца да избегнат съдбата на съпруги на търговци от простолюдието. Което означава, че Господарят на Матава се домогва до тази търговска концесия наистина отчаяно.
Делегат на най-низшия дом се приближи към подиума и поднесе почтителния си поклон, а Джиро приключи беседата си с Чумака:
— Съветът ти изглежда разумен. Ще се постарая да ощастливя лорд Матава.
Докато се обръщаше, за да изслуша вежливо първия молител, вълнение в дъното на залата накара половината присъстващи да извърнат глави. Едър мъж с порфирен халат се беше проврял между слугите на вратата. Те бяха роби и уплашени от гнева на господаря, се проснаха по очи. Без да им обръща внимание, нахлулият се втурна стремглаво в залата, пренебрегвайки възмутените протести на тичащите по петите му домашни слуги на Анасати. Профуча покрай насядалите гости на Джиро все едно, че беше сам в голямата зала, закрачи право по дългата пътека към подиума и спря точно пред Джиро. Твърде възбуден, за да се съобразява с церемонии, мъжът извика:
— Имате ли си представа какво е направила!
Делегатът, когото бе изместил, изглеждаше подразнен. Самият Джиро беше притеснен, но го прикри с бърз поглед към Чумака, който измърмори името на натрапника зад шепата си така, че да го чуе само господарят му.
За да овладее смущаващата ситуация, лорд Джиро процеди с възможно най-ледения си тон:
— Добре си дошъл, лорд Дауан. Изглеждаш… притеснен.
Дебеловратият мъж наведе глава напред като бик нийдра, канещ се да разбие стобор, за да стигне до разгонена крава. Размаха ръце във въздуха и от устата му само дето не захвърчаха слюнки.
— Притеснен? Милорд, аз съм съсипан!
Усетил мърморенето из залата, след като лордове и делегати на домове бяха принудени да чакат поради това нагло нарушение на добрите обноски, Джиро повиши глас умиротворително:
— Лорд Дауан, моля, седни и се успокой, иначе ще прегрееш от толкова притеснение. — По негов знак слугите притичаха да поднесат освежителни на разстроения мъж.
Лорд Джиро не искаше да прояви фаворизиране и заговори бързо: съзнаваше, че трябва да обуздае негодуванието на другите молители и в същото време бързо да прецени дали може да извлече импровизирана изгода от това прекъсване. Дауан от Тускобар беше търговски съдружник от време на време и несигурен съюзник. Неспособността на Джиро да го спечели ясно за каузата си беше дразнеща, но неудобството от това беше дребно. Само че дългосрочните последици от тази второстепенна игра съвсем не бяха дребни. Домът Тускобар имаше влияние върху лорда на Кеда, чиято подкрепа във всякакъв сблъсък с Мара щеше да донесе на Анасати стабилно предимство. Джиро смяташе, че Дауан може да се окаже критично важен в бъдещето, когато традиционалисткият план да се възстанови Висшият съвет най-после постигне успех.
Така че лорд Джиро извика, за да заглуши недоволното мърморене на молителите:
— Нека всички, които търсят помощта на Анасати, да чуят моят дом изслушва съчувствено затрудненията на всички верни приятели. Милорд Тускобар, какво се е случило?
Едрият лорд отпи глътка от чашата студен сок, поднесена му от слугата, преглътна в усилие да се овладее и каза високо:
— Целият ми флот, пренасящ последното зърно от годишната ми реколта, е потънал!
Очите на Джиро се разшириха от изумление.
— Потънал? Но как?
— Някакво зло заклинание, извъртяно от онази вещица.
— Вещица? — Джиро повдигна вежди.
Дауан остави настрана сока си в полза на виното, предложено му от задържалия се до него слуга, отпи дълбоко и избърса уста, преди да се почувства достатъчно подкрепен, за да обясни подробно.