— Мара от Акома. Кой друг? Всеки знае, че като Слуга на империята тя има неограничен късмет и благоволението на боговете. Съсипала ме е, като е пратила лъжливи упътвания на началника на флотата ми, нареждайки му да откара тазгодишната реколта до Достари вместо на зърнения пазар в Лепала! — Лорд Дауан едва не се разрева от безсилие. — И не стига това! Щях само да съм обеднял. Но извън Джамар ги е поразила неочаквана буря и всичките ми кораби са потънали! Разорен съм. — Облекчи мъката си, като удари нова геройска глътка вино. — Кълна се в предците си, Джиро: никога вече няма да клинча от подкрепата си на усилията ти да сложиш край на вредното влияние на тази жена.
Джиро отпусна брадичка на юмрука си. Помисли и отвърна:
— Благодаря ти, че признаваш рисковете, породени от отклонението от традицията на Мара от Акома, но и нищо да не беше казал, пак щях да помогна на стар фамилен приятел. — Обърна се към Чумака. — Нареди на нашия хадонра да напише кредитно писмо за лорд Тускобар. — Към Дауан добави: — Свободно заеми колкото ти е нужно. Можеш да забавиш изплащането колкото пожелаеш и по условия, които сметнеш за честни.
Дауан се вцепени, забравил за виното, и го погледна подозрително.
— А лихви?
Все едно, че проявата на щедрост към нуждаещите се е нещо ежедневно за него, Джиро махна с ръка.
— Никакви! Няма да печеля от нещастието на приятел. — И добави тихо: — Особено ако е причинено от мой враг.
Дауан се изправи и се поклони дълбоко.
— Джиро, нека всеки присъстващ тук бъде свидетел! Ти си безкрайно благороден и щедър човек. Предците ти гледат отгоре и се гордеят. — Отново се поклони, със закъсняло уважение към търпението на другите чакащи лорд Анасати да ги удостои с внимание. — И моля за прошка, че прекъснах това достойно събрание.
Джиро стана, даде знак на Чумака да тръгне с него и лично придружи лорд Тускобар до една странична врата, където му промълви приятелски на сбогуване.
— Глупости. Няма нищо за прощаване. Сега се оттегли в една от баните ми и се освежи. Остани за вечеря, дори пренощувай тук, ако желаеш, и се върни утре у дома си. — И нареди на един роб да отведе поласкания и леко опиянен лорд на Тускобар.
Докато се връщаше към подиума си, изиграл съвършено ролята на великодушен лорд, Чумака му промърмори:
— Странно, не мислиш ли, господарю? Защо Мара ще иска да навреди на неутрален играч като Дауан? Никакво смислено обяснение няма.
Джиро погледна Първия си съветник с безмерна насмешка.
— Не го направи тя. Аз уредих измамата. Аз пратих фалшивите заповеди на корабоначалника на Дауан.
Чумака се поклони ниско и се изкиска наум. После тихо, за да не чуе никой от молителите, рече:
— Изненадваш ме, милорд. Превръщаш се в майстор играч, както на шаах, така и в Играта на Съвета. Как успя да хвърлиш вината върху Мара?
Джиро го изгледа самодоволно.
— Нашият хадонра пусна слух, по моя заповед. Дауан и други научиха за оскърбленията и злините, нанесени ни от нея през последните няколко години. Просто копирах методите й и оставих Дауан да си вади заключения. — Закрачи решително към подиума, като пътьом добави: — А, и като се постарах Дауан да чуе, че зърното на Акома този сезон е откарано на пазарите в Лепала.
Чумака се изчерви от явно задоволство.
— Възхитително, господарю. Толкова умно, че съжалявам, че идеята не е хрумнала първо на мен.
Лордът и Първият му съветник се качиха на подиума, обладани от една и съща мисъл: всеки се смяташе за щастлив, че има другия, защото заедно действаха забележително добре. Когато старият Висш съвет бъдеше възстановен и тайната шпионска мрежа на Акома пропукана, Мара щеше да има сериозна причина за безпокойство, защото дори внушителният й късмет като Слуга на империята нямаше да спаси дома й от унищожение.
Мара крачеше из стаята обезсърчена. От няколко седмици хладината между нея и съпруга й ги разделяше като стена. Съпротивата на Хокану на желанието й Джъстин да отхвърли връзките си към Шинцаваи, за да стане наследник на Акома, беше разбираема. Обичта на Хокану беше толкова дълбока, колкото ако момчето беше негово. Смъртта на Аяки го беше направила по-грижовен родител, а напомнянето за тази загуба причиняваше на Мара горчивина, която сякаш никога нямаше да намалее.
Спря се изнервена и отпусна ръка на паравана към личната си градина. Ох, как напразно жадуваше за час поне с Накоя и нейната мъдрост. Някогашната й дойка, втора майка и Първи съветник винаги й беше предлагала проницателен поглед до самата сърцевина на всяка трудност. Дори когато Мара бе отказвала съвета й или упорито бе настоявала за поемане на рискове, неприемливи за старата жена, Накоя винаги беше ясна и искрена с мнението си. По сърдечните въпроси усетът й беше несравним. Мара въздъхна. Тъкмо Накоя беше забелязала нарастващия интерес на господарката си към варварския роб Кевин много преди Мара да признае пред себе си възможността за такава любов. Сега съветът на старата жена й беше ужасно необходим. Мара се опита да призове в ума си гласа на Накоя, но днес сянката на обичната жена отдъхваше някъде далече.