На вътрешната врата вежливо се почука. Мара придърпа по-удобно халата си върху натежалото си тяло и кимна на слугинята да отвори паравана към залата. Джикан, нейният хадонра, се поклони пред прага.
— Господарке, един търговец моли за разрешение да предложи сделка.
Това, че Джикан бе решил да я безпокои по въпрос, с който обикновено щеше да се справи сам, беше необичайно. Беше ръководил огромните й вдадения достатъчно дълго, за да може да предвиди повечето решения, които щеше да вземе тя, дори тези, с които нямаше да се съгласи. Нетърпелива да разбере що за проблем е възникнал, Мара каза:
— Каква сделка?
Винаги неуверен в необичайни ситуации, Джикан отвърна предпазливо:
— Мисля, че трябва да видиш стоките на този човек, господарке.
Зарадвана за отвличането в поредния следобед без компанията на Хокану, Мара плесна на слугинята си да й донесе роба по-подходяща за компанията на непознат. Загърна се в облеклото от блестяща коприна, с дълги ръкави и широко в кръста, и махна на хадонрата да поведе.
Търговецът чакаше в залата с колони в крилото, което приютяваше писарите. Мара и Джикан минаха през сводести коридори, които отчасти се врязваха в склона срещу слънчевите покои, които тя споделяше с Хокану. Забелязала неспокойните стъпки на Джикан, Мара попита:
— Стоките, които предлага този търговец, нещо специално ли са?
— Може би. — Дребният хадонра я погледна накриво и още по-притеснено. — Мисля, че е нужна твоята преценка, за да се оцени предложението на този мъж.
Годините вярна служба бяха научили Мара да се вслушва в интуицията на хадонрата си. След като той не продължи с описание на предлаганите стоки, тя го подкани:
— Какво друго?
— Аз… — Несигурността изби в колебливост. Джикан закима извинително, след което изломоти: — Не съм сигурен как да се отнеса с този човек, господарке.
Мара познаваше хадонрата достатъчно, за да разбере, че въпросите й ще го притеснят още повече, така че просто закрачи напред, потънала в изчакващо мълчание.
След още няколко крачки обяснението последва неизбежно. Джикан промълви:
— Защото той е… бил е цуранин.
Мара помисли над тази подробност.
— От Ламът ли?
Ламът се управляваше от брата на Хокану и повечето търговски делегации от Кралството включваха бивш войник цуранин, който да действа като преводач. Джикан кимна, видимо облекчен, че не му се налага да я подготвя повече.
— Цуранин, който предпочита порядките на Кралството.
Причината за притеснението на хадонрата стана по-ясна: макар Мара да бе променила традицията и да бе заклела останали без господар хора в служба на Акома, представата, че някой ще предпочете да остане без връзки с дом на чужд свят — нищо, че един от тези хора беше братът на Хокану Касуми, — беше твърде чужда за разбиране дори и за нея. А фактът, че такъв човек оглавява търговската делегация, правеше преговорите по-деликатни от обичайното.
Дългият вътрешен коридор най-сетне свърши при портик с колонада пред южната страна на къщата. Чакълената пътека, водеща към главния вход, минаваше успоредно и там, в сянката на стари дървета, чакаше свитата на гостуващия търговец, малка група носачи и десетима телохранители. Очите на Мара се разшириха. Отначало не забеляза, че има повече телохранители от обичайното, защото бяха толкова високи! По-внимателният оглед й показа, че всички са мидкемийци, достатъчно рядка подробност, за да накара дежурните стражи да поглеждат скришом към тях от постовете си. Откъслечни фрази от разговор на чужда реч стигнаха до ушите й и толкова познатият акцент я накара за миг да спре. Спомени за Кевин от Зюн нахлуха в ума й, докато кършещият от нетърпение ръце Джикан не й напомни за настоящите й задължения. Тя моментално се овладя и забърза в служебното крило към залата, където чакаше търговецът.
Мъжът седеше чинно под неофициалния подиум, към който Мара прибягваше, когато преговаряше с чужденци. До него лежаха подредени торби и кутии с мостри, а ръцете му лежаха на коленете му така, че да се виждат добре. Носеше великолепен копринен халат, видимо чужда изработка: лъскавината беше различна, а боите смесени в шарки, каквито изобщо не можеше да се видят в Цурануани. Ефектът беше дързък почти до безочливост, реши Мара, докато го гледаше с присвити очи и се приближаваше. Макар да се беше представил за търговец, този мъж се беше облякъл както се полагаше за най-високопоставен управляващ лорд в империята. И все пак не беше благородник: на мястото на обичайния знак на дома, извезан на пояса или рамото, се виждаше варварският символ на Ламът, подобно на куче същество, наречено вълк. Мъжът беше арогантен, реши Мара и позволи на Джикан да й помогне нагоре по ниското стълбище и до възглавничките й.