Все пак чужденецът имаше безупречно поведение. Когато Господарката се настани удобно, той се поклони и челото му докосна килимчето, на което бе коленичил. Задържа се достатъчно дълго, за да покаже най-дълбока почит, докато Джикан го представяше.
— Милейди, това е Джанайо, от град Ламът.
Джанайо се изправи изящно и се усмихна.
— Чест за твоя дом, Добра слуга. Добре ли си, лейди Мара?
Мара сведе глава.
— Добре съм, Джанайо от… Ламът.
Една подробност я порази. Този мъж носеше злато! Мара едва затаи недостойното ахване. Според един имперски едикт всички скъпоценности и лични вещи грижливо се описваха на влизане през разлома от Мидкемия. Търговци от варварския свят често се възмущаваха, когато конфискуваха ботушите им и им заемаха прости сандали, докато пътуват из империята. Но конфискуваните вещи винаги се връщаха при напускане. Имперската съкровищница беше научила груб урок, когато първата група мидкемийци се върна у дома без ботуши и икономиката на провинция Лаш се беше обърнала с главата надолу заради железните пирони, извадени от подметките и излети на центи.
Търговецът опипа верижката на шията си.
— Дал съм гаранция, че няма да оставя това тук, лейди Мара — заяви той, усетил, че го е забелязала. Това й напомни за цуранския му произход, тъй като на никой варварин нямаше да повярват, че ще спази думата си, ако бъде изкушен. Мидкемийците не изповядваха вярата в Колелото на живота, тъй че честта не ги задължаваше да се боят от загубата на благоволението на боговете.
Мара остана външно спокойна. Този мъж беше дързък! Макар такова украшение да представляваше скромна вещ за един заможен човек отвъд разлома, в Келеуан това беше равно на годишния приход на дребен дом. И този човек го знаеше. Публичният показ на такова съкровище беше добре пресметнато самохвалство. Мара зачака сдържано да види какво точно желае да спечели този търговец със сделката си.
След като прецени, че изтеклата пауза е достатъчна, за да му напомни къде му е мястото, тя го попита:
— Е, какво мога да направя за теб?
— Аз съм скромен посредник в търговия с определени подправки и деликатеси, господарке. Предвид биографията ми… — Придружи думите си с широк жест. — Имам привилегията да познавам уникалните продукти на новото си отечество, които биха се оказали доходоносни в империята.
Мара кимна, приемайки аргумента му. Джанайо продължи с любезен тон:
— Но вместо да хабя ценното ти време в говорене, бих помолил за снизхождението ти да позволиш стоките ми да говорят сами за себе си.
Обзета от любопитство, Мара попита:
— Какво предлагаш?
Джанайо посочи многото кутии и торби, струпани до лакътя му.
— Тук имам мостри. Тъй като сме близо до часа, когато мнозина в империята прекратяват дейността си, за да си угодят с чашка чоча, може би ще благоволите да опитате нещо по-екзотично?
Мара си спомни със съжаление, че Хокану обикновено беше тук по това време, за да сподели освежителната напитка с нея, но потисна въздишката си. Беше уморена и имаше нужда от дрямка, тъй като бебето в нея прекъсваше съня й нощем.
— Малко време имаме за това.
— Моля те, господарке — каза бързо Джанайо и се поклони, за да я склони. — Няма да те задържам дълго. Ще бъдеш възнаградена, както с удоволствие, така и с богатство, уверявам те.
Джикан се наведе към господарката си.
— Позволи ми да повикам дегустатор, милейди.
Мара изгледа съсредоточено хадонрата. Той също беше заинтригуван. Но също тъй имаше да й каже нещо за този загадъчен търговец, дошъл отвъд разлома. Пресегна се и извади ветрилото, затъкнато зад пояса й. Отвори го с перване, прикри устните си с него от госта и прошепна:
— Какво още трябва да знам за този човек?
Джикан изглеждаше притеснен.
— Подозрение — промълви той така, че само тя да може да го чуе. — Получих сведение от търговски посредник, наш приятел. Този Джанайо е правил предложение и на лорда на Матава.
— Който е твърд поддръжник на традиционалистите и Джиро. — Мара изпърха с ветрилото. — Смяташ ли, че се надява съперничеството ни да му помогне да наложи трудна сделка?