— Ще получиш каквото ти трябва.
Слугите, горди да подкрепят честта на господарката, бързо донесоха всичко необходимо.
Джанайо подреди театрално пред себе си разните пакетчета и шишенца и заяви:
— Първо — нещо пикантно и вкусно. — Наля вода в един от малките чайници и пусна вътре малка торбичка. — Този деликатес расте на храст в южната част на Кралството, господарке. Листенцата са скъпи за сушене и превоз и тъй като са податливи на плесен, само много богатите могат да си позволят да купуват малък припас, който стига до северните земи. По тази причина напитката, която приготвям, не е спечелила голяма популярност в моя град Ламът. След като я опиташ, мисля, че ще се съгласиш, че това вероятно се дължи на непознаване. — Вдигна чайника, подуши парата и притвори очи. — Вярвам, ще се съгласиш, че това чудесно питие ще намери одобрение от страна на цуранските благородници.
След това встъпление наля трите чашки и стаята се изпълни с непознат аромат. Джанайо кимна на слугата на Мара, който вдигна подноса и го отнесе на подиума, та господарката да си избере. Тя махна на роба, донесъл котлето, да опита една, взе втората и слугата върна подноса на Джанайо.
Търговецът вдигна чашката си с думите:
— Отпий внимателно, за да не си опариш езика, господарке.
Чуждият аромат очарова Мара. Тя отпи. Вкусът бе остър и странен, но в същото време освежаващ и приятен.
— Мисля, че малко мед ще притъпи горчивината — каза тя.
Търговецът се усмихна.
— Взе думите от устата ми, милейди. В Мидкемия използваме и бяла захар, направена от едно растение, наричано цвекло. Някои хора предпочитат няколко капки мляко; други пък — сока на един стипчив плод, подобен на келеуанския кетунди.
Мара отново отпи и й хареса още повече.
— Как наричате това?
Мъжът се усмихна.
— Това е чай, Добра слуга.
Мара се засмя.
— Много неща се наричат чай, Джанайо от Ламът. Каква е билката, която накисна?
Търговецът вдигна рамене.
— Това е името на самата билка, или по-скоро листчетата на храста. Когато някой в Ламът каже чай, имат предвид точно това, а не смеските от разни растения, натопени в гореща вода, които пиете тук. Но от този деликатес има също така множество видове, силни, деликатни, сладки и горчиви. Човек избира подходящия за повода.
Вече очарована, Мара кимна и попита:
— Какво още носиш?
Джанайо взе друго гърненце и приготви втора гореща напитка.
— Това е много по-различно питие.
Беше черна течност с богат замайващ аромат. Този път Джикан изигра ролята на дегустатор, след като възбудата надви предпазливостта му. Мара едва изчака хадонрата й да опита от чашката си, преди да отпие и тя. Питието беше горчиво, но и приятно.
— Как наричате това? Смътно ми напомня за чоча.
Джанайо се поклони с явно задоволство.
— Това е кафе, господарке. И също като чая, има хиляда братовчеда. Това, което пиете, расте високо по хълмовете на Ябон. Добро, силно, но едва ли деликатес. — Плесна с ръце и един от слугите поднесе кошница, по-малка и украсена с празнични лентички. — Позволи ми да ти направя подарък. Тук има десетина мостри, които можеш да опиташ на спокойствие. Всяка е ясно етикирана с вида зърно, от което е направена напитката, и с указания за приготвянето.
Мара остави настрана полупразната си чашка. Макар дегустирането да я разсейваше от притесненията за брака, денят привършваше, а тя закъсняваше. Не искаше да отмени часа, който винаги прекарваше със сина си, докато детето вечеряше. Джъстин наскоро бе навършил пет години и все още бе твърде малък, за да разбира защо майка му се бави.
Доловил нетърпението й, Джанайо вдигна умолително ръка.
— Най-изумителното питие все още не е опитано. — И бързо, преди господарката да го е отпратила, попита слугата: — Може ли малко мляко от нийдра?
Мара можеше да възнегодува от това нахалство, само че от мидкемийците подобно незачитане можеше да се очаква. Прикри умората си и махна на слугата да изпълни поръчката. Докато чакаха, Сарик се наведе към нея и я посъветва:
— Не пропускай тънкостите. Този мъж е роден цуранин. Но подражава на мидкемийската нетактичност, сякаш знае, че някога такова поведение ти допадаше. Не ми харесва това, милейди. Внимавай, моля те.
Мара отново вдигна ветрилото пред брадичката си. Съветникът й с право я умоляваше за сдържаност.