— Този Джанайо пие от същия чайник като мен. Нищо лошо няма в това да опитаме още едно питие. След това срещата приключва.
Сарик отвърна с късо кимване, но погледът, който размени с Джикан, смути дребничкия хадонра. Щом слугата донесе каничка мляко, Джикан подхвърли, че и той би желал да опита чашка, отделно от роба, който щеше да продължи да изпълнява службата си.
— Ама разбира се — съгласи се любезно Джанайо. — Ти си проницателен човек, който желае да разбере всеки нюанс от търговията, която домът ви би могъл да поеме. — Докато съветниците на Мара гледаха с удивление, търговецът наля равни количества мляко и гореща вода в последния съд. Верижката му заблещука, щом се наведе към кошницата си, без да спира да говори: — Понякога може да използвате само мляко, тъй като то придава още по-богат вкус на това питие.
Отново връчи подноса с пълните чашки на слугата, та Мара да избере първа. Тя се въздържа и изчака първо да го направят Джикан и дегустаторът. Миризмата на питието беше упоителна. Дребният хадонра прикри безпокойството си и отпи. Присви се с приглушено ахване, щом напитката опари езика му.
Търговецът прояви благоприличието да не се засмее.
— Моите извинения, милейди. Не се сетих да предупредя: това питие се поднася много горещо.
Джикан възстанови самоувереността си и каза възбудено:
— Милейди! Вкусът е невероятен!
Хадонрата и господарката погледнаха роба дегустатор. По-предпазлив от Джикан, той не си беше опарил езика, но гълташе напитката с такова явно наслаждение, че Мара махна на слугата да й подаде подноса.
— Ако кафето ви напомня за чоча, то това чудо вероятно ще ви напомни за чоча-ла, която правите за децата — рече Джанайо. — Но най-смирено споделям, че чоча-ла спрямо шоколада е това, което моят скромен ранг е спрямо вашето величие.
Мара отпи и притвори очи от възхитителния вкус.
Ухилен, Джанайо взе последната чашка от подноса, отпи и каза:
— Това е шоколад, господарке.
Мара си помисли за Кевин, който често казваше, че му липсвали шоколадовите сладкиши от родния му свят. Най-сетне го разбра.
Примига, за да махне влагата, събрала се в очите й, и прикри недискретността с махване с ръка, като за да издуха парата от чашката.
— Чудесно е.
Джанайо остави празната си чашка и се поклони.
— Желая разрешение да ми се даде изключително право на внос, господарке.
Мара поклати глава с искрено съжаление.
— Това не мога да ти дам, Джанайо от Ламът. Патентът ми от имперската администрация е ограничен до определени стоки.
Явно разочарован, търговецът разпери примирено ръце.
— Тогава може би търговско споразумение. Щом изключителността е извън възможностите ти, позволи поне да посреднича чрез най-могъщия търгуващ дом в империята.
Мара отпи още от великолепната течност и най-сетне си спомни, че трябва да прояви предпазливост.
— А Матава?
Джанайо се покашля неодобрително.
— Тяхното предложение беше обидно, направо унизително, а и не разполагат с опитни търговски представители, каквито работят за теб. Все още им трябват преводачи, за да движат търговията, което е притеснително за човек в пазара с редки стоки като мен. Не искам да поема по път, пълен с неразбиране или дори възможност за злоупотреба.
Мара се наслади на последните капки от напитката и отвърна:
— Това мога да дам. — И със съжаление добави: — Не мога да огранича други да внасят тези напитки, но може би някое предвидливо изкупуване в Ламът би могло да попречи на други да се намесват в интересите ни. — Доволна, че може да довери уреждането на подробностите на Джикан, даде знак, че срещата е приключила.
Търговецът пак опря чело в пода.
— Господарке, мъдростта ти е легендарна.
Мара стана и каза:
— Когато и двамата забогатеем от този внос на шоколад в империята, тогава ще приема комплимента. Но сега други неща изискват присъствието ми. Джикан ще напише документите, утвърждаващи желаното от теб съдружие.
Слугите забързаха да съберат чашите, Джикан се намръщи, замислен за тънкостите на търговския договор, а Мара излезе, придружена от Люджан и Сарик.
Отвън, в сумрака на коридора, Сарик я погледна и каза:
— Пое голям риск, господарке. Всеки търговец от Мидкемия, който е роден цуранин, може някога да е бил заклет на Минванаби.