От уважение към компетентността му Хокану не настоя за отговор. Затича още по-бързо и стигна до кухнята на половин стъпка пред Началника на шпионите.
Стъписаните слуги вдигнаха глави от вечерята, която приготвяха за работниците на полето, видяха появилия се разчорлен и задъхан господар и моментално се проснаха на пода.
— Чинии, чаши — викна задъхано Хокану. — Всеки прибор, който е използвала Господарката, когато чуждоземният търговец на подправки е бил тук. Донесете всичко за оглед на лечителя.
Главният готвач пребледня.
— Господарю… Чашите и чиниите от вчера са почистени и прибрани както винаги, още снощи.
Аракаси и Хокану се спогледаха отчаяно.
Никаква следа не беше останала от отровата, която можеше да е носил търговецът на билки от Мидкемия. А ако не можеха да открият каква отвара е поразила Мара, не можеше да има надежда, че ще намерят противоотрова.
Осъзнал, че Хокану е на ръба да избухне, Аракаси го стисна за раменете.
— Чуй ме! — заговори Главният шпионин с тон, който накара проснатите на пода слуги да потръпнат. — Тя умира, да, и бебето е мъртво, но все още не всичко е загубено.
Хокану не отвърна нищо. Тялото му бе изпънато като струна в хватката на Аракаси.
Началникът на шпионите продължи по-меко:
— Използвали са бавна отрова…
— Искат да страда! — извика измъчено Хокану. — Убийците й искат всички ние да гледаме и да сме безпомощни!
Аракаси, поел риска за неописуеми последствия, както затова, че си бе позволил да сложи ръце на благородник, така и защото го предизвикваше да изригне от гняв и болка, грубо разтърси господаря си и ревна:
— Да! И точно тази тяхна жестокост ще спаси живота й!
Това вече привлече вниманието на Хокану. Запотен и съзнаващ опасността, на която се е изложил, Аракаси продължи:
— Никой жрец на Хантукама не може да бъде намерен навреме. Най-близкият…
Хокану го прекъсна:
— Кървенето ще я довърши много преди отровата да свърши работата си.
— А, не — заяви грубо Аракаси. — Говорих с акушерката. Пратила е човек до храма на Лашима за венчелистчета от златна корона. Лапа, приготвена от тях, ще спре кървенето. Това ми оставя поне малко време да проследя търговеца на подправки.
Разумът се върна в очите на Хокану, но лицето му остана напрегнато.
— Търговецът имаше носачи варвари.
Аракаси кимна.
— И е бил облечен така, че да привлече внимание. Златото е именно за да бъде забелязан и запомнен.
— Откъде знаеш за златото? Да не си срещнал търговеца на пътя?
— Не — отвърна Аракаси с лукава усмивка й пусна консорта на Мара. — Чух клюките на слугите.
— Има ли някоя подробност, която да ти убягва? — попита удивено мъжът на Мара.
— Много, за мое постоянно разочарование. — Аракаси погледна смутено към пода: двамата с господаря чак сега си спомниха, че кухненският персонал продължава да лежи проснат в краката им.
— В името на добрите богове! — възкликна Хокану. — Всички, станете и се заемете със задълженията си. Бедите на господарката не са по ваша вина.
Докато робите и слугите се вдигаха от пода, Аракаси се смъкна на колене пред Хокану.
— Господарю, моля за официално позволение да проследя този търговец на чужди подправки и да намеря противоотрова за милейди Мара.
Хокану отвърна с отсечено кимване, каквото командир можеше да даде на воин на бойното поле.
— Направи го и не губи повече време в поклони, Аракаси.
Началникът на шпионите се изправи и след миг беше навън.
Едва когато се отдалечи на безопасно разстояние и се сля със сенките в коридора, желязното самообладание го напусна. Видимо притеснен, той обмисли предположенията, които бе премълчал пред Хокану.
Продавачът на подправки наистина се беше появил, така че да се набива на очи, с носачите варвари и ефектния си накит. И със сигурност неслучайно. Човек, роден на Келеуан, никога нямаше да носи метал на публично място без наложителна причина. Аракаси вече знаеше, че следата му ще е лесна за проследяване: мъжът беше искал да бъде проследен. Главният шпионин щеше да намери само това, което господарят на мъжа искаше, а противоотровата за Мара нямаше да е част от разкритието.
В портика между голямата зала и стълбището към слугинските жилища Началникът на шпионите на Мара изведнъж затича. Вече имаше подозрение: очакваше да намери търговеца на подправки и всичките му носачи мъртви.