Хокану се изненада.
— Не знаех, че си служил на друг дом.
Сякаш едва сега осъзнал, че е споделил нещо поверително, Аракаси вдигна рамене.
— Първоначално създадох мрежата си за лорд Тускай.
— Аха. — Хокану кимна. Това обясняваше много. — Значи си поел служба при Акома по същото време като Люджан и другите бивши сиви воини?
Шпионинът кимна. Напрегнатият му поглед следеше всеки нюанс в държането на консорта на Мара. Като че ли стигна до някакво вътрешно решение и каза:
— Споделяш мечтите й.
Хокану отново се стъписа. Проницателността на Аракаси беше почти неудобно остра.
— Искам империя без несправедливост, узаконено убийство и робство, ако това имаш предвид.
— Нейният живот е по-важен от този на двама ни — отвърна тихо Аракаси. — Ако продължиш с мен, господарю, трябва да разбереш: ще рискувам твоя живот заради нея също толкова лесно, колкото и моя.
Усетил, че думите на шпионина са искрени и че Аракаси изпитва неудобство да сподели нещо толкова доверително, Хокану каза само:
— Да побързаме.
И смуши коня в галоп.
Задните улички на Кентосани воняха.
Шпионинът и лорд Шинцаваи оставиха конете при един разтреперан ханджия, който се поклони и заломоти притеснено, че е недостоен да се грижи за такива редки животни. Лицето му издаваше неприкрит страх, щом двамата напуснаха, а вълнението, причинено от присъствието на конете сред слугите на странноприемницата, прикри тръгването на Аракаси и Хокану. Всички слуги все още бяха навън с всички гости, зяпаха и сочеха мидкемийските коне, и двамата се измъкнаха незабележимо.
Бяха си разменили ролите и сега Главният шпионин беше началникът, а Хокану, само по набедрена препаска, играеше разкаял се грешник на поклонение като слуга на жреца, за да умилостиви дребното божество, което уж беше оскърбил.
Вляха се в следобедната тълпа.
Пеша, вместо да го носят на носилка, и за първи път в живота си без почетна гвардия, Хокану осъзна колко много се е променил Свещеният град, откакто императорът беше наложил абсолютната си власт на мястото на Висшия съвет. Велики лордове и дами вече не обикаляха охранявани от воини, защото Имперските бели патрулираха по улиците, за да пазят града. Докато главните пътища бяха общо взето безопасни, макар и претъпкани — селски коли, храмови процесии и забързани вестоносци, — по-тъмните и тесни задни улици, където живееха хамали и просяци, или вмирисаните на риба улички зад складовете при кейовете не бяха място, където да дръзне да стъпи мъж или жена без въоръжена охрана.
И все пак Аракаси разполагаше със знание за тези сумрачни странични пътища, знание, придобито години преди премахването на поста Военачалник от Ичиндар. Пътят им залъкатуши през влажни и обрасли с мъх входове, между жилища, струпани толкова нагъсто, че не проникваше слънчева светлина, минаха дори през зловонен, задръстен със смет канал.
— Защо този заобиколен маршрут? — попита Хокану, докато врещяща тайфа улични хлапета притича покрай тях, подгонила дръгливо куче.
— Навик — подхвърли Аракаси. Димящата кадилница се люшкаше до коленете му — тамянът й бе съвсем нищожен цяр срещу ужасната смрад, вдигаща се от канала. Подминаха прозорец, на който старица белеше джомач с костен нож. — Ханът, в който оставихме конете, е съвсем почтен, но там се събират продавачите на клюки да си разменят новини. Не исках да ни проследят. Когато напуснахме, един слуга на Екамчи ни се закачи на опашка. Видя конете при главната порта и разбра, че сме от домакинствата на Акома и Шинцаваи.
— Откъснахме ли опашката? — попита Хокану.
Аракаси се усмихна и тънката му ръка се вдигна в благослов над главата на някакъв просяк. Мъжът беше с помътен поглед и ломотеше несвързано, явно бе докоснат с лудост от боговете. Шпионинът завъртя кадилницата на връвта, разпръсна във въздуха облак тамян и отвърна:
— Да. Явно не искаше да си цапа сандалите в ямата за смет, през която минахме. Заобиколи, изтърва ни от поглед за секунда…
— И ние се шмугнахме през оня канал — завърши с кикот Хокану.
Подминаха закритата с капаци предница на тъкашки дюкян и спряха пред пекарница. Аракаси купи кифла и намаза сладко от са̀ върху маслото отгоре. Хлебарят обслужи друг клиент и махна на чирака си, който отведе жреца и покаяника в скритата зад завеските задна стая. След няколко минути се появи и самият хлебар. Изгледа остро двамата посетители и се обърна към Аракаси.