— Не те познах с тая дреха.
Главният шпионин облиза сладко от пръстите си и рече:
— Искам новини. Спешно е. Търговец на подправки, показно, облечен и е метален накит. Имал е варвари носачи. Можеш ли да го намериш?
Пекарят изтри потта от дебелия си врат.
— Ако можеш да почакаш до залез-слънце, когато хвърляме остатъците на просячетата, може да имам отговор.
Аракаси не остана доволен.
— Много е късно. Искам да използвам бегача ти. — Врътна ръка и като по магия между пръстите му се появи навито парче пергамент. Може би: Главният шпионин го беше крил през цялото време в ръкава си, помисли Хокану, но не можеше да е сигурен.
— Прати това на сандалджията на ъгъла На Бъчварска и Табакчийска. Собственикът се казва Чимичи. Кажи му, че питата ти гори.
Хлебарят изглеждаше разколебан.
— Направи го! — изшепна Аракаси с тон, от който Хокану настръхна.
Хлебарят вдигна брашнените си ръце с дланите нагоре в знак на покорство, а после ревна на чирака си. Момчето изтича навън с пергамента, а Аракаси закрачи из стаята като саркат в клетка и не спря през цялото време, докато го нямаше.
Кожарят се оказа слаб като клечка мъж с пустинна кръв, носеше мазни от пот пискюли с талисмани под робата си. Провисналата му коса падаше на очите му, които шаваха неспокойно. Ръцете му бяха покрити с белези, които можеше да са от изплъзналия се нож в занаята му, но по-вероятно, помисли Хокану, ако се съдеше по броя им и по местата, от опитната ръка на мъчител. Шмугна се през завеската още мигайки от слънчевата светлина, с намазана със сладко кифла в едната ръка също като тази в ръката на Аракаси.
— Глупак — изсъска на жреца. — Излагаш ме на риск с този спешен сигнал, а после ме викаш тук. Началникът ще те изгори за такова нехайство.
— Началникът определено няма да го направи — сухо каза Аракаси.
Майсторът кожар подскочи.
— Но това си самият ти! Богове, не можах да те позная в тези храмови дрипи. — Веждите му се сбраха в мръщене, достойно за цубарското му потекло. — Какво толкова е станало?
— Търсим един търговец на подправки, натруфен със златна верижка и с носачи варвари.
Лицето на Чимичи светна.
— Мъртъв е — отвърна той. — И носачите му също. В един склад на улица Хуает, ако може да се разчита на крадеца, опитал се да размени брънки от верижка при сарафите, че е казал истината. Но след като такъв човек изобщо е имал злато, едва ли си го е измислил.
— Имперският патрул знае ли вече за труповете?
— Вероятно не. — Чимичи остави кифлата и избърса оцапания си със сладко пръст в престилката си. — Да си виждал някога сараф да докладва нещо, което не е длъжен? Данъците на метали не са малки напоследък, след като Небесната светлина трябва да подсили армията си срещу заплахата на твърдите традиционалиста.
Аракаси вдигна ръка да прекъсне дърдоренето му.
— Секундите ни са ценни, Чимичи. Двамата със спътника ми ще отидем да огледаме телата. Задачата ти е да отвлечеш императорския патрул достатъчно дълго, докато влезем и излезем. Не искам Имперските бели да разследват тези убийства преждевременно.
Чимичи отметна черната си коса и се ухили, — зъбите му бяха удивително съвършени и бели. Предните бяха изпилени като игли по обичая на дълбоката пустиня.
— Кебурчи, Боже на хаоса — изруга той с явно задоволство. — Отдавна не сме имали хубава улична бъркотия. Животът взе да става скучен.
Но докато свърши фразата си, вече говореше на празна стая. Примига стъписано и измърмори:
— Майката на този човек е била проклета сянка.
После се намръщи съсредоточено, бързо излезе и се запъти да превърне обикновения мирен делови ден в търговския квартал в пълен хаос.
Падна здрач и сумракът в полутъмния и без това склад се сгъсти. Хокану се наведе до Аракаси. В ръката му гореше навит парцал. Навън ехтяха викове и трясъци от чупене на грънци, някой ревеше мръсотии.
— Складовете на търговците на вино — измърмори Хокану. — До няколко минути ще си имаме компания. — Замълча и намести навития парцал, изгорял почти до пръстите му.
Аракаси кимна. Пръстите му бързо се задвижиха по тялото на носача, отдавна минало фазата на трупно вкочанясване и вече започнало да се подува.
— Удушен е — измърмори той. — Всички са така.