Хокану беше готов да умре, но нямаше да се оплаче. Залогът беше животът на Мара и всяка изтекла минута го плашеше, че тя може вече да е неспасяема, че ужасната бавно действаща отрова може да я е увредила неизцеримо.
— Не мисли — изпъшка той на глас. — Просто тичай.
Подминаха грънчарска сергия, чийто собственик изхвърча навън от дюкяна си по нощна риза и размаха юмрук. Аракаси свърна надясно и измърмори:
— Воини. — Беше останал почти без дъх. — Ако продължим направо, ще налетим на тях.
— Имперски ли?
— Не знам — отвърна задъхано Аракаси. — Видях само пера на шлемове. — Вдиша дълбоко. — Но няма да останем, за да разберем какви са.
Шмугна се наляво в някаква уличка. Звуците от уличните безредици заглъхнаха, заменени от крадливото шумолене на плъхове, провлечените стъпки на сакат фенерджия, запътил се към дома от работа, и скърцането на теглена от дръглива нийдра кола на уличен продавач на зеленчук.
Аракаси се шмугна в обрасъл с мъх вход.
— Стигнахме. Внимавай — сводът е нисък.
Хокану се наведе и влезе.
Зад входа имаше малък вътрешен двор, буренясал, но сред бурените имаше нещо като медицинска градина, пълна с целебни билки. В средата имаше езерце, също обрасло с плевел и острица. Хокану се задържа за миг, за да си измие краката. Водата беше топла като пикня и смрадлива. Зачуди се отвратено дали не използват езерцето за нужник.
— Навремето беше щерна — прошепна Аракаси сякаш в отговор на мисълта му. — Корбарг май изхвърля помията си в нея, ако се съди по миризмата.
Хокану сбърчи нос.
— Що за име е това — Корбарг?
— Турилско — отвърна шпионинът. — Но Корбарг не е родом от планините. По кръв, бих казал, че в него има повече пустинно. Не се заблуждавай, умен е и знае толкова езици, колкото и аз.
— И колко са те? — прошепна Хокану.
Но Аракаси вече бе вдигнал ръка да почука на дъсчената врата.
Тя се отвори с рязко дръпване, което сепна Хокану, и отвътре изръмжа дрезгав глас:
— Кой е?
Аракаси отвърна нещо на гърлената пустинна реч. Онзи отвътре се опита да затръшне вратата, но не успя, понеже шпионинът натика кадилницата в пролуката.
— Пусни ни да видим господаря ти, джудже крадливо, или ще ти изтръгна езика! — рече на гърления цурански диалект, използван от крадците и просяците. Хокану никога не беше чувал този тон, но настръхна от заплахата в него.
Джуджето отвърна с нещо, което прозвуча като мръсна ругатня.
— Лошо — изсумтя Аракаси и с бързо кимване подкани уж покайващия се слуга да помогне да разбият вратата.
Обзет от тревога за жена си, Хокану вложи цялата си воля и сила. Блъсна с рамо вратата с такава сила, че джуджето отлетя назад и кожените панти се скъсаха.
Аракаси и Хокану нахлуха в нещо, което приличаше на преддверие, с теракотен под и украсено с фризове, останали от време, когато кварталът е бил по-процъфтяващ. Джуджето ломотеше на смесица от няколко езика, че си било ударило главата и как така ще къртят вратата.
— Все едно, беше изгнила — отбеляза Хокану и изтърси треските от рамото си.
Джуджето побягна. В преддверието влезе огромен мускулест тип с халат, извезан с птици ли, и избоботи:
— Богове небесни! Ти не си никакъв жрец.
— Радвам се, че го разбра — рече Главният шпионин. — Спестява ни ненужно предисловие. — Вдигна ръце уж за да избута назад качулката от лицето си, при което ръкавите му паднаха надолу и откриха кръстосани кожени каишки. Каниите на ножовете, прикрепени към тях, бяха празни, а самите ножове бяха в ръцете на Аракаси.
Изненаданото ахване на Хокану, че старшият шпионин на Мара притежава оръжия от скъпоценен метал, бе прекъснато от бичия рев на Корбарг:
— Тъй значи! Ти си оня, дето уби чирака ми!
Аракаси се озъби.
— Паметта ти работи добре, както виждам. Това е хубаво. — Ножовете в ръцете му не трепваха, все едно ги стискаше каменна статуя. — Значи помниш, че мога да те поразя в сърцето преди да си помръднал. — Обърна се към Хокану. — Развий ми колана и го вържи, китка за глезен.
Великанът отвори уста да възрази, но спря, щом Аракаси леко вдигна ръце. Много внимателно, за да не застане между двамата, Хокану развърза жреческия колан, върза Корбарг и стегна възлите здраво. Страхът за Мара прогонваше всякаква жалост от сърцето му.