Нощният въздух лъхна през нея и смрази запотената плът на Корбарг. Отвън двама пияни приятели залитаха по пътя към дома и пееха. Някой лисна гърне мръсна вода от някакъв прозорец. Излая псе.
Аракаси стоеше неподвижно.
Изнервен от мълчанието, Корбарг се размърда и попита:
— Щ-ще ме п-пуснеш ли в-вече? — И довърши енергично: — Казах ти противоотровата.
Аракаси се обърна като сянка до тъмната стена и очите му блеснаха като на хищник.
— Но не каза кой купи отровата в бутилката, маскирана като противоотрова.
Корбарг се размърда във връзките.
— Ще ми струва живота, ако ти кажа това!
Тих като котка, Аракаси пристъпи към пленника си и издърпа ножа от гредата. Неописуемо скъпото в бедната на метал култура на Келеуан острие блесна в сумрака. Шпионинът опипа стоманата с пръст все едно пробваше резеца.
— Животът ти вече не е предмет на сделка. Тепърва трябва да се реши как ще умреш.
— Не — изхленчи Корбарг. — Не. Не мога да кажа повече. Дори да ме обесиш и боговете да изхвърлят духа ми от Колелото на живота за безчестие.
— Ще те обеся — увери го Аракаси, — освен ако не проговориш. Това е сигурно. Но едно острие може да нарани много лошо човек, преди да се стигне до въжето. Въпросът не е чест или безчестие, Корбарг, а милостив край или бавна агония. Знаеш лекарствата, които могат да донесат блажена смърт. — Опря върха на ножа в мекото над лакътя му и продължи: — И знаеш кои лекарства на рафтовете ти карат човек да се гърчи в мъки преди смъртта, онези, които усилват болката, държат те буден и те карат да ти се струва, че времето минава бавно.
Корбарг се облещи от страх.
Аракаси опипа замислено върха на ножа.
— Имам всичкото време, което ми е нужно, но не ми се ще да го хабя в слушане на мълчание.
— Жена ми… — почна отчаяният продавач на отрови. Началникът на шпионите го прекъсна.
— Ако жена ти се върне, преди да си казал каквото трябва да знам, ще замине с теб. Телохранителят ти ще умре още преди да мине през прага и ще гледаш как изпробвам методите си на нея. Ще я упоя с лекарства, за да я държа в съзнание, и ще режа плътта й на ивици! — Корбарг се разрева от ужас, а Аракаси попита: — Чиракът ти джудже ще ограби ли къщата ви, или ще ви почете и двамата с приличен погребален ритуал? — Сви рамене. — Ще открадне всичко, което може да се продаде, знаеш го. — Огледа се и добави: — Предвид мястото и клиентелата ти, съмнявам се, че някой ще бърза да докладва за убийството ви на градската стража. А и едва ли някой жрец ще каже молитва за вас.
Корбарг изръмжа нещо неразбираемо и Аракаси спря да го заплашва. Пристъпи напред, хвана пеша на халата на пленника си, отряза ивица плат и я уви на топка, за да му запуши устата.
— Ако ми запушиш устата, преди да почнеш проклетите си мъчения, как мога да ти кажа каквото искаш, дори да реша да говоря? — възкликна Корбарг.
Аракаси изобщо не спря, а натика плата между зъбите му и стегна краищата на здрави възли.
— Може да съм лош, но не съм глупав — рече тихо.
Остави го да се гърчи, донесе няколко стъкленици и започна да ги вдига пред очите на Корбарг една по една.
— Корен от тайги, да повиши възприятие и болка. Прах от кора на джинаб, който те държи буден цяла седмица. Листа синквои, от които времето тече бавно. Познавам ги не по-зле от всеки лечител, повярвай ми! А на работа с ножа съм се учил от експерт. Няма да ти се позволи да пищиш, когато почне агонията, а и да си искал да си спестиш болката, като първо проговориш, вече пропусна този шанс. — С нежност, която будеше трепет, шпионинът развърза халата на Корбарг, след което се обърна и изчезна за малко в съседната стая.
Корбарг се замята като извадена на сухо риба, но скоро се изтощи и увисна отпуснат. Аракаси се върна с лампата, с която се осветяваше писалището, когато наетият писар дойдеше да направи сметките, и коша, използван от дневния слуга за шиене.
Сложи ги на една малка масичка, която нагласи вляво от себе си, извади ножа и примижа да го огледа. Металният резец беше остър като бръснач.
Търговецът на отрова простена през запушилата устата му кърпа и Аракаси каза:
— Ще започна, без да използвам лекарствата. Можеш да си представиш как ще се усеща болката, когато ги приложа. — Посегна и разряза горния пласт кожа на жертвата си от пъпа косо надолу към слабините. По плочките закапа кръв, а Корбарг нададе приглушен писък, зарита и се замята.