— Прости ми, жрецо, за лошото ми възпитание. В името на моята господарка, ти си добре дошъл тук, а грубото ми поведение е позор за честта на този дом.
Жрецът пристъпи безшумно напред с босите си крака. Потъмнялото му от слънцето лице не издаваше никаква обида, а само най-дълбоко съчувствие, щом докосна рамото на воина.
— Щом господар и господарка са пострадали, щеше да си лош бранител, ако не се опитваш да им спестиш нежелани натрапвания.
Люджан заговори, без да вдига лице от пода.
— Добри жрецо, ако си дошъл да помогнеш, моите чувства са без никакво значение пред нуждите на господаря и господарката ми.
Жрецът се намръщи и страховито изражение замени обичайната ведрина на лицето му. Ръката му се стегна с изненадваща сила и той вдигна Люджан от раболепната поза.
— Напротив — отсече с укор. — Духът и чувствата на всеки човек са равни пред взора на моя бог. Простено ти е за грешката, достойни воине. Сега върви. Остави ме да свърша работата си с господаря ти и стой бдително на своя пост на вратата.
Люджан отдаде чест по войнишки, с ръка на сърцето, и излезе, както му бе наредено. Хирургът удостои жреца с припрян поклон и понечи да го последва, но жрецът му махна да остане и каза:
— Послушникът ми е още момче и е твърде уморен от пътуването, за да помогне. Пратих го да спи и щом ще служа на своя бог, ще ми трябва помощ.
Остави торбата си на пода, хвана ръката на Хокану и го попита:
— Сине на моя бог, как си?
Хокану сведе глава, най-доброто, което можеше да направи в израз на почит.
— Добре. Благодаря на вашия бог и на благосклонността на Чочокан, че те доведоха в този дом. — Вдиша с усилие и се помъчи да превъзмогне болката. — Ако ми е позволено, бих помолил да се погрижиш за съпругата ми. Нуждата й от изцеление е по-голяма от моята.
Жрецът присви устни.
— Не. Казвам не. — Вдигна ръка, за да прекъсне възражението на Хокану. — Аз съм този, който ще прецени. Вече видях Слугата. Дойдох, за да се отзова на нейната нужда, защото нейната саможертвеност и любов към хората й са признати от следовниците на моя бог. Но тя се съвзема добре и без благословията на Хантукама. Дали сте противоотровата навреме.
Хокану притвори очи с видимо облекчение.
— Радвам се да чуя, че ще се оправи.
— Ще се оправи. — Жрецът замълча и лицето му стана угрижено. После добави, като подбираше думите си грижливо: — Но трябва да знаеш, като неин консорт, че ще роди само още едно дете. Отровата е нанесла щети и това е най-доброто, което целебните сили на моя бог могат да позволят.
Очите на Хокану рязко се отвориха, черни на мигащата светлина на лампата. Воинската му сдържаност се съхрани, без да издаде мъката му от това, че неговата лейди няма да може да има многото деца, за които копнееше, за да осигури и своята, и неговата родословни линии.
— Разбрах.
Възцари се тишина. Хирургът стоеше неподвижно в почит къч чувствата на господаря си. Съсъкът на лампата се сля с шепота на лекия ветрец отвъд паравана и, още по-далече, с тропването на воин, отзовал се на смяната на караула. Лятото бе отминало и земноводните същества по езерния бряг бяха затихнали, само насекоми жужаха в меката топлина на нощта.
В това безмълвие и мир, властващи в късния час, жрецът на Хантукама проговори:
— Разбирането не е достатъчно.
Очите на консорта на Мара се съсредоточиха с усилие поради замаята от упойващото вино. Той погледна слабия сбръчкан дребничък жрец и бавно се надигна.
— Какво още ще поискаш от мен, което вече да не съм дал?
Жрецът на Хантукама въздъхна и отвърна с усмивка.
— Точно това е, че даваш твърде много, сине на моя бог. Любовта и предаността ти към съпругата ти поглъщат всичко, което имаш, и всичко, което си. За нея наследникът на Шинцаваи рискува целостта на крака си и за нея е готов да пожертва живота си, за да опази нейния. Като глас на моя бог, казвам, че това е твърде много.
Хокану се зачерви от гняв.
— Каква чест бих имал, ако спасях себе си пред Мара?
Жрецът го натисна да легне отново на възглавниците с нежен, но твърд жест.
— Тя не се нуждае от твоето спасяване — заяви с тон, нетърпящ възражение. — Тя е Слуга на империята и Господарка на Акома. Има своята собствена сила. Нуждае се от теб като доверен приятел до себе си, не като щит пред нея.