Хокану си пое дъх, за да възрази. Жрецът го разтърси здраво и той изохка от болка.
— Ти си не по-малко от нея в очите на тази империя и на моя бог. Продължението на тази държава и по-добрият живот за всички, обещан от Небесната светлина, разчитат на теб, като наследник на дома Шинцаваи, толкова, колкото и на нея. Ти си основен играч в тази променена Игра на Съвета. Това трябва да разбереш.
Твърде изтощен, за да спори, Хокану се отпусна и отрони уморено:
— Говориш все едно знаеш бъдещето. Какво виждаш, а ние — не?
Но жрецът не пожела да каже. Тихо, но твърдо се обърна към домашния хирург.
— Отвори торбата ми, лечителю. Ако искаме този мъж да стане, без да куца, ни чака дълга нощ работа и трябва да призова благословията на моя бог.
Вестта за засадата срещу Хокану и сигурното възстановяване на Мара догони Аракаси на речна баржа надолу от Кентосани. Пратеникът, който я донесе, пристигна малко след разсъмване, при едно спиране да натоварят пресни плодове. Качи се с робите, понесли кошове с джомач, и се шмугна ненатрапчиво през пътниците на борда. На баржата пътуваха три семейства берачи на плодове, двама келяви просяци, прогонени от Кентосани за упражняване на занаята без разрешение от императора, и бегач от гилдията с подут глезен, тръгнал на юг да помоли чичо си за приют, докато оздравее.
Аракаси седеше между две бурета, придърпал тъмната качулка над лицето си. Тъй като беше мръсен като просяците и очите му шареха като на крадец, майките селянки държаха ревливите си бебета и измършавелите си хлапета далече от него, така че новодошлият намери достатъчно пространство, за да се провре до него и да му изшепне новината от имението на Акома.
Затворил очи и отпуснал глава, Началникът на шпионите изглеждаше заспал. Имаше въглищна прах под ноктите и раздран струпей на брадичката и миришеше все едно не се е къпал от седем дни. Но ушите му чуваха добре. След миг, през който помисли трескаво, изпухтя сънено, завъртя се на една страна и отвърна с едва доловим шепот:
— Няма да сляза на сливането на реките. Кажи на свръзката там да предаде поздравите ми на господаря и господарката. Ако съм нужен, предай мрежата да попита за мен при бижутера до дюкяна за препарирани трофеи в Сулан-Ку. Ще познаеш мястото по черепа на харулт на табелата.
Пратеникът пипна китката на шпионина за потвърждение, после изсумтя шумно, уж отвратен, наведе се към най-близкия пътник и почна да го увещава да встъпи в не особено известния култ на Лулонди, бога на земеделците.
— Разкарай се, напаст такава — сопна се отегчената му жертва. — Не обичам зеленчуци, а мухите на това пътуване ми стигат и без досадното ти дърдорене!
Пратеникът се поклони и без да иска перна с лакът коляното на една от селянките. Тя изруга и го срита в пищялките.
Суматохата привлече вниманието на господаря на баржата.
— Ей, вие там! Я да стоите кротко, че да не изхвърля цялата ви пасмина през борда.
Селянката отвърна високо:
— Тая отрепка тука е дошъл да проси, а и дали си е платил за превоза, между другото?
Господарят на баржата се намръщи и присви очи към мъжа, когото селянката сочеше с мазолестия си пръст.
— Ти! Въшлив келяв нещастнико! Имаш ли центи да си платиш?
Мъжът замърмори отчаяно:
— Заради благословията на добрия Лулонди, моля те да ме оставиш, нямам пари.
Господарят на баржата се навъси и щракна с пръсти.
— Ще ти дам аз една благословия на Лулонди. — По негов знак двама от весларите, мускулести като борци, се надигнаха от мястото си за отдих до перилото и се поклониха на господаря си.
— Изхвърлете го — нареди им отвратен собственикът. — И хич не го жалете. Без пари ще ми се вози той.
Двамата веслари се ухилиха доволно, награбиха жертвата си за китките и глезените и я метнаха през борда.
Мъжът падна с плясък и пръски мръсна вода заляха еднодръвката на някакъв продавач на плодове. Екипажът на баржата, пътниците на палубата и зяпачите, струпали се на брега, се разсмяха, щом нещастникът зарита да се измъкне от гънките на наметалото си и заплува като гризач към сушата.
— Благословията на Лулонди, как пък не — избоботи господарят на баржата, обърна се и прекрачи хъркащия Аракаси, без дори да го погледне.
Два дни по-късно Началникът на шпионите на Мара слезе в Сулан-Ку и тръгна по крайречната улица незабележим в обедните сенки. Нямаше хора, дюкяните бяха затворени за обедната жега. Аракаси се запъти към Къщата на Седемте звезди, публичен дом, привличащ благородници със старомодни вкусове. Там, под арката на една задна врата, украсена с целуващи се херувимчета, почука в уговорената последователност. Вратата се отвори и неописуемо дебела жена, накичена с гердани от мъниста и коркара, го дръпна вътре.