— Богове — промърмори с глас, дълбок като на мъж, — винаги ли трябва да идваш вмирисан на канал? Имаме клиенти горе, може да се възмутят.
Аракаси се ухили.
— Стига, Бубара, не ми казвай, че ти е свършила всичката вода за баня с листа от кекали и цитрус толкова рано през деня.
Мадам изпръхтя.
— Не е, разбира се. Момичетата и момчетата трябва да миришат сладко. — Врътна отпуснатата си ръка през една завеска и голо глухонямо дете с кожа с цвета на зърна чоча-ла изситни навън и й се поклони.
Тя махна към Аракаси и му кимна.
Момченцето Погледна мръсния гост, кривна глава и се ухили радостно, като го позна. Без да се притеснява от ужасната миризма, хвана зацапаната с въглища ръка на шпионина и го изведе.
Аракаси разроши косата на момчето и му даде бонбонче, направено от чо-джа. Момчето се усмихна и показа жалки голи венци на мястото, където би трябвало да има зъби. Изстена от задоволство и наведе няколко пъти чело към юмручетата си в жест на благодарност.
Аракаси помисли малко и добави две монети от раковини.
— Някой трябва да ти купи дрехи — измърмори той, хвана момчето за лакътя и го дръпна да се изправи, когато то понечи да се просне на пода. Потупа го отново по главата и му махна да си ходи: беше идвал тук много пъти и знаеше къде да отиде.
Тръгна по коридора, докосна една статуетка, която отключваше скрита врата, и се заизкачва по тясното стълбище зад нея към малък склад под стрехите; зад него малкото момче стисна в шепи скъпоценните си дарове и се затъркаля от радост по хубавите килими.
В малката стаичка, под напечените от обедното слънце дървени плочи на покрива, Аракаси разрови няколко ракли, пълни с всевъзможни дрехи, от искрящи халати с мъниста до широки ризи за полски работници. Избра си ливрея в оранжево и пурпурно и прашни сандали с дупка на пръстите на левия. После нави непрания си халат и го пъхна в друг сандък, пълен с просешки дрипи, и само по препаска заслиза по стъпалата, за да използва банята.
След час беше на колене в службите на лихварската гилдия, с четка за търкане и ведро вода. Следобедната търговия бе започнала с нова сила и дори да се задържеше дълго в чистене на плочките около писалището на чиновника до пътеката, никой нямаше да коментира. Търговците имаха навика да го сритват от пътя си, докато влизаха и излизаха, особено ако изплащането на заемите им бе закъсняло или нуждата им да търсят заем бе причинена от злополука: кервански товар, ограбен от разбойници, или товар коприна, съсипан от влажното време.
В горещия следобед често припламваха спорове и никой не забелязваше, че слугата си мърмори тихо, докато търка плочките.
Освен чиновника, който докато преписваше редове числа, държеше главата си кривната на една страна.
— … диря на хафта в кучешки лайна — мърмореше Аракаси. — Трябва да има закон, който да забранява домашните любимци на дамите да серат по улиците. — Изсумтя, изруга схванатия си гръб и със същия напевен тон продължи: — Обижда ми носа, тъй де, а забеляза ли дали червеното момче е взело бележки, които може да са били за кръвни пари? Пак насрано във водата за миене, а ми омръзна да изливам и да пълня ведрото.
Чиновникът избърса пот от челото си, вдигна една плочка от ъгъла на писалището си и написа нещо. После порови в друга купчина зацапани с тебеширен прах дъсчици, замахна с крак и срита силно търкащия пода в ребрата.
— Ей, ти. Изчисти ги тия.
Аракаси избута назад перчема си и опря нос в мокрите плочки на пода.
— Твоя воля, господарю, твоя воля.
Взе дъсчиците, опипа с ръка за парцала и се зае с възложената задача. Мърморенето му продължи със същата интонация, щом стигна до дъсчицата с написаната бележка. Като видя числата и изписаните с шифър отстрани дати, едва не изпусна парцала. Три первания на китката и дъсчицата беше празна, числата и датите — запаметени. Лицето му остана напълно равнодушно, но пулсът му се бе удвоил.
Защото червеното момче беше кодовото му име за Анасати, а чиновникът — грижливо поставен агент. Числата пък бяха разкрили големи суми в метал, взети от Първия съветник на Анасати. Не бяха за търговски цели. За тях хадонрата щеше да се е подписал и повечето щяха да са в бележки на търговци, извършващи редовни сделки. Едната от сумите беше заета точно преди почти катастрофалното разкриване на Аракаси в копринения склад. Възможно ли беше събитията да са свързани? А другите две, със скорошни дати, можеше да са плащане на тонга Хамой, кървави пари за определени убийства.