Отвори очи и видя как съпругът и се поклони над ръката на лейди Ксакатекас. Беше стеснителен като момче, странно поведение за мъж, командвал армии в името на императора. Но Исашани умееше да притеснява мъжете с такава лекота, че според слуховете била вещица и омагьосвала обожателите си. Хокану беше един от фаворитите й и тихото й закачливо ласкателство веднага го отпусна. Знаеше се, че мъже, които са й безразлични, остават с вързани езици в присъствието й.
Все още замаян от чара на Исашани, Хокану се настани до съпругата си, хвана ръката й и рече:
— Ние също сме уморени от играта на мо-джо-го срещу тонга. — Имаше предвид игра на карти, често играна срещу големи залози. — Сериозно, би било огромно облекчение за всички ни, ако Ичиндар стане баща на син. Мъж наследник на имперския трон до голяма степен ще потуши огньовете на традиционалистката фракция.
Тъмните очи на Исашани блеснаха насмешливо.
— Ще се съглася, че последните няколко години бяха оскъдни откъм бракове, след като всеки знатен син взима конкубинки вместо жени, с надеждата да спечели имперска дъщеря за брак. При толкова много неомъжени момичета, които се плюят едни други като котки саркат, партиите стават доста озлобени.
Темата се прехвърли на търговската война между съдружие от клана Омечан и група от клана Канацаваи, което създаваше затруднения на бащата на Хокану в пазара на смола. Обезсърчена от предизвикания от това недостиг на втвърдена кожа, гилдията на оръжейниците бе на ръба да се включи в спора, а корабовладелци и докери бяха притеснени от търговските забрани, които нарушаваха транспортните трафици. След като Акома имаха кожи от нийдра, които плесенясваха в складове в Сулан-Ку, всички се съгласиха, че зад тези смущения стоят съюзници на Джиро. Нямаше да е добре да се напомня на Омечан, че тъкмо техните разногласия бяха дали възможност на императора да наложи абсолютната си власт.
Следобедът преля към вечер. След като умората на Мара стана очевидна и тя се извини, за да се оттегли, Исашани най-сетне се сбогува. Седнала в носилката си на двора, с носачите, готови за тръгване, тя вдигна тъмните си очи към Хокану и подхвърли последна язвителна реплика.
— Наистина, млади господарю, няма да е зле да се погрижиш жена ти да се храни, иначе ще тръгне слух, че нарочно я мориш от глад, за да я вкараш преждевременно в гроба, с надеждата да се включиш в кръга ухажори, които пъхтят след най-голямата дъщеря на Ичиндар.
Веждите на Хокану се вдигнаха все едно го бяха боднали с меч.
— Лейди, това заплаха ли е?
Исашани се усмихна с отровна прелест.
— Зависи. Покойният ми съпруг харесваше Мара и не искам сянката му да ме терзае. Също тъй моят Хопара вероятно би те предизвикал на дуел на честта, ако можеше да види съпругата ти толкова тъжна. След геройствата й през Нощта на кървавите мечове той почна да сравнява всички млади жени с нея.
— Мда. — Тонът на Хокану стана сериозен. — Никой мъж в империята не държи толкова на нашата Добра слуга, колкото аз. И твоята визита направи за нея много повече, отколкото изобщо можеш да си представиш.
Ако не друго, гостуването на лейди Исашани най-малкото вдъхнови Мара да поднови обичайната си грижа за външния си вид. Тя призова уменията на слугините си и макар в началото подобрената й външност да се дължеше единствено на грима, Хокану внимаваше да не я безпокои. Макар все още да се задържаше дълги часове над докладите си, тя поне полагаше усилие да се храни повече. Скоро след като започна да упражнява медитация в една малка лодка в езерото, бледността й изчезна.
— Много е трудно да се тревожи човек с всичката вода наоколо, с целия този мир под небето — каза тя, щом стъпи на брега една вечер, когато сетните лъчи на залеза превръщаха вълничките и целия пейзаж в злато. Задържал я в преградката си Хокану не искаше да прекъсне мига. Но много скоро тя щеше да разбере, и тъй като не искаше да предизвика взрив, той не посмя да забави новината.
— Аракаси се върна.
— Толкова скоро? — Мара вдигна лицето си и целуна мъжа си по устните с разсеяността на вече угрижен човек. — Сигурно е чул за опита за покушение над лорд Хопара.
Мигът на топлина бе прекъснат. Хокану придружи Мара до къщата, по коридорите, помръкнали от вечерните сенки, и покрай слугите, разпръснали се да запалят маслените лампи. Откъм дворовете отекнаха щастливите викове на Джъстин.