Поне така се надяваше Йенефер.
Просветна и прогърмя. Продължително, тътнещо. С такава сила, че земята се разтресе. Градушката потропваше по покривите и паважа, наоколо летяха късчета от натрошените й зърна.
Небето леко започна да се прояснява. Един слънчев лъч проби облаците и шибна града като камшик. От устата на Трис не се чу нито стон, нито хлипане.
Градушката продължаваше да барабани по паважа, покривайки го с плътен слой ледени топчета, които блестяха като диаманти. Но градът вече се сипеше не толкова плътно и значително по-бавно. Йенефер го усети по това как се промени звукът от ударите по магическия щит. После градушката спря. Изведнъж. Все едно не е била. На площада се изсипаха въоръжени хора, по леда захрущяха подкови. Тълпата с рев хукна да бяга, подкарана от камшиците, шибана е дръжките на пиките и удряна с плоската страна на мечовете.
— Браво, Трис — изхриптя Йенефер. — Не знам какво беше това… Но добре се получи.
— Имаше какво да защитавам — изхриптя Трис Мериголд. Героинята от хълма.
— Винаги има какво да се защитава. Да бягаме, Трис. Може би това все още не е краят.
Само че това беше краят. Градушката, доведена от магьосничките над града, охлади горещите глави. Охлади ги до такава степен, че армията се осмели да нападне и да въведе ред. До този момент войниците се страхуваха. Те знаеха какво ги очаква, ако нападнат озверялата сган, упоена от кръв, небояща се от нищо и неотстъпваща пред нищо. Само намесата на неукротимата стихия усмири чудовищната стоглава хидра, а армията довърши останалото.
Градушката нанесе на града ужасни щети. Хора, допреди малко убивали жени-джуджета и децата им, сега плачеха при вида на онова, което бе останало от къщите им.
В Ривия се възцари мир и спокойствие. Ако не бяха почти двестате осакатени трупа и няколкото изгорени къщи. Можеше да се каже, че нищо не се е случило. В района „Брестово“, до самото езеро Лок Ескалот, над което небето се беше оцветило в изумителна дъга, плачещите върби се отразяваха живописно в гладката като огледало водна повърхност. Пееха птици, миришеше на влажни листа. Тук всичко изглеждаше съвсем идилично.
Дори лежащият в локва кръв вещер, над който, паднала на колене, се беше навела Цири.
Бял като тебешир, Гералт лежеше неподвижно в безсъзнание, но когато те се спряха до него, той започна да кашля, да хрипти, да плюе кръв. Започна да го тресе и се разтрепери така, че Цири не можеше да го удържа. Йенефер се отпусна на земята до нея. Трис видя, че потърква с ръце очите си. Самата тя се почувства като слабо детенце, пред очите й притъмня. Някой я подхвана и не й позволи да падне. Тя позна Лютичето.
— Въобще не му действа — чу се пълният с отчаяние глас на Цири. — Твоята магия въобще не го лекува, Йенефер.
— Пристигнахме… — Йенефер с усилие помръдваше устните си. — Пристигнахме твърде късно…
— Магията ти не действа — повтори Цири, все едно не я чуваше. — Каква е ползата от цялата ви магия?
„Права си, Цири — помисли си Трис, усещайки как гърлото й се свива. — Можем да призовем градушка, но не можем да прогоним смъртта. Въпреки че второто може да изглежда по-лесно.“
— Пратихме да повикат лекар — изхриптя застаналото до Лютичето джудже. — Но нещо не го виждам…
— Късно е да викате лекар — каза Трис, изненадана от спокойния си глас. — Той умира.
Гералт отново потрепери, изплю кръв, изпъна се и замря. Лютичето, все още подкрепящ Трис, въздъхна отчаяно, джуджето започна да ругае. Йенефер застена, изражението на лицето й изведнъж се измени, намръщи се и стана ужасно грозно.
— Няма по-ужасна картина от плачеща магьосница — рязко отсече Цири. — Ти сама си ме учила на това. Но сега си наистина жалка, Йенефер. Ти и твоята магия, която не става за нищо.
Йенефер не отговори. С двете си ръце придържаше отпуснатата, изплъзваща се глава на Гералт и с треперещ глас повтаряше заклинанията. По дланите й, по бузите, по челото на вещера проблясваха синкави пламъчета и проблясваха искри. Трис знаеше каква енергия е необходима за тези заклинания. Знаеше също, че те няма да помогнат в този случай. Беше повече от уверена, че тук нямаше да помогнат дори заклинанията на специализиралите се в това лечителки. Беше твърде късно. Магиите на Йенефер само я изтощаваха. Трис дори се изненада, че чернокосата магьосница издържа толкова много.