Регвалд почтително изчакваше да утихне първата радост от срещата между баща и дъщеря. Графът описваше подаръците, които носи, а момичето настояваше да узнае подробности за пътуването.
След като се наприказваха, графът прегърна едновременно дъщеря си и Регвалд и ги поведе към южната кула. Приземният етаж беше вкопан в земята. Там бяха складирани оръжията и хранителните запаси. На горния етаж бяха спалните, а на средния имаше просторна зала с огромна камина и масивна маса от орехово дърво. Тук посрещаха гости или се уединяваха в тесен семеен кръг.
Всички в крепостта се радваха на завръщането на графа — от най-бедния до най-богатия. Слугите се изредиха да го зърнат и се втурнаха да подготвят най-вкусните ястия по случай завръщането му у дома. След вкусната вечеря той им разказа за Париж, за пътуванията му из страната, за аудиенцията му при краля на Бургундия.
Стана късно. Слугите се разотидоха и графът седна в един от огромните орехови столове пред камината. Наблюдаваше дъщеря си, докато тя подклаждаше огъня. Бузите й бяха румени. Радваше се на завръщането му.
— Жерар често се отбиваше, докато вие отсъствахте — заговори Регвалд.
Жерар беше графът на съседната област, която се вдаваше навътре в морето.
— Така ли? Може би се е интересувал дали всичко е наред? Сякаш не познава усърдието на Филип и Гастон. Те никога не биха оставили крепостта незащитена.
— Аз не му вярвам — отсече Регвалд и усмивката му застина.
— Е, добре, какво мислиш, че цели? — поиска да узнае графът.
— Не съм сигурен, но мисля, че се домогва до дъщеря ви — изтърси Регвалд и погледна към Мелизанда.
Тя продължаваше да хвърля дърва в огъня, но се спря и рязко се обърна. Смръщи нос. Бе вироглава за една дузина момичета.
— Но той е по-възрастен и от мен — възкликна графът и се намръщи.
— Възрастта не е от значение. Може би я иска не за себе си, а за сина си Жофроа.
— Жофроа ми е по-неприятен дори от баща си! — промърмори графът.
Мелизанда въздъхна с облекчение и погледна тържествуващо Регвалд. Той се направи, че не забелязва и продължи да говори на графа, все едно тя не беше в стаята.
— Момичето е единствената ти наследница.
— Няма закон, който да отнема наследството от дъщерята, в случай че няма законен син — потвърди графът категорично.
Регвалд бавно пое дъх и още по-бавно издиша. Благородниците винаги трудно вземаха решения.
— Исках да кажа, милорд, че това е силна крепост. Няма човек, който да я познава и да се осмели да я нападне. Чуждите нашественици, които ни атакуваха, бързо се насочиха към по-лесна плячка. Но някой ще пожелае да притежава дъщеря ви и онова, което тя ще наследи. — Най-после Регвалд изплю камъчето.
Графът наблюдаваше Мелизанда.
— Но тя е само на дванайсет години!
— Вече почти на тринайсет. Благородните девойки често биват сгодявани още при раждането им. Много момичета на нейната възраст вече са булки.
— Не, тя няма да е от тях — упорстваше графът. — Освен ако…
Мелизанда бързо скочи и застана зад стола на баща си, втренчвайки очи в Регвалд.
— Нима ти самият, учителю, не си ми разказвал, че крал Шарлеман никога не позволил на дъщерите си да се омъжат, а ги е задържал при себе си, защото не е искал да ги дели с никого.
Регвалд неопределено махна с ръка във въздуха:
— Да, госпожице! Но те са били нещастни, защото никога не са се омъжили, а имали само любовници и раждали незаконни деца.
Мелизанда се намръщи.
— Регвалд, мене са ме възпитавали, както се възпитава син.
— И си мислиш, че имаш мъжка сила?
— Не, господине! Аз ще бъде по-силна от всяка жена — усмихна се малката. — Ти си ме учил как да използвам женската сила, Регвалд. Спомни си Фредегунд, жената на крал Чилперик. Тя намислила да го раздели с първата кралица и я умъртвила, а след като получила властта, извършила много убийства.
— Да, наистина. Спомням си. Но е свършила живота си на ешафода.
— Ти не ме разбираш. Тя е извършила толкова поразии, колкото и един мъж.
Регвалд поклати уморено глава. Графът наблюдаваше дъщеря си с обич.
Тя беше весело младо създание, при това доста схватливо, и въпреки младостта си разбираше, че хората очакват от нея да се омъжи и властта да премине в ръцете на съпруга й.
Но въпреки това, твърдо бе решила да отстоява независимостта и богатството си.
— А какво казват звездите, звездоброецо? — подкачи Манон стария учител.
Астрологията беше древна наука и понякога графът й се доверяваше, но често гледаше на предсказанията с насмешка, както и на древните римски легенди, като оная за Юпитер, който се превръщал в различни животни, за да съблазнява жените.