Тази вечер, за разлика от друг път, Регвалд не защити астрологията. Струваше му се, че напоследък звездите не му се доверяват. Дълги години наблюдаваше луната и познаваше кога приливите ще са големи; разчиташе кога хората ще са щастливи и доволни. Знаеше кога ще се роди дете, кога някой ще полудее. Но сега не можеше да предскаже нищо. Виждаше само тъмнина и това го плашеше.
— Звездите казват, че дъщеря ти ще се омъжи, за да се спаси — упорстваше той.
— Може би. Но за мен тя все още е дете. Освен това ще има право да избира измежду мъжете, които сметна за достойни. — Той се усмихна мило на дъщеря си.
— Ще искате мнението на едно дете? — предизвика го Регвалд.
— Мнението на едно умно дете. — Виолетовите очи на Мелизанда блестяха весело и победоносно.
Регвалд й се закани с пръст, но бързо стисна ръцете си зад гърба. Възпитаничката му беше надраснала възрастта си.
Графът наблюдаваше огъня, фантастичната игра на цветове и изчакваше момента, когато дървата се разпадат и стават на пепел.
— Бих искал Мелизанда да се омъжи по любов — замислено произнесе той.
— Любов! — възкликна Регвалд толкова учуден, че чак се завъртя и мантията му се развя като в дивашки танц.
— Любов! Ти, боже, който си там горе! Кой е измислил толкова глупаво изискване за успешен брак?
Граф Манон се намръщи и отмести поглед от дъщеря си към стареца и отново към огъня.
— Аз обичах майка й — възрази той с тъга в гласа. — Обичах я толкова много, че никога не съм помислял за друга жена, след като я загубих. Любовта е чудно нещо, Регвалд. Опитай и ти.
— Вие се шегувате.
— Татко говори сериозно — увери го Мелизанда.
Регвалд поклати глава и объркано вдигна ръце.
— Граф Манон, спомнете си, че се оженихте за лейди Мери заради баща си. Любовта дойде по-късно — той прочисти внимателно гърлото си. — Вярвам, че съвместният живот създава чудото на любовта.
— Все пак, това е, което желая на дъщеря си.
— Милорд…
— Да не говорим повече. Уморен съм от пътуването и искам да ви раздам подаръците. — Графът се надигна от креслото и се отправи към купчината вързопи, нахвърляни в ъгъла. С камата си преряза връвта на единия. Първо извади кожена чанта и я подаде на Регвалд.
— Това е за теб, гадателю. Ще имаш много работа.
— И каква ще бъде тя, скъпи графе? — попита Регвалд.
— Отвори я, вътре няма змии — обеща графът. — Пълна е с билки, купени от гръцки лекар, служещ при принцесата на Бургундия — много умен човек. Събрани са от цял свят.
Регвалд се усмихна, зарадван на ценния подарък. Алхимията беше една от страстите му. Лечебните свойства на различните растения го смайваха и той търсеше най-сполучливите комбинации. За миг забрави тревогите си за бъдещето на Мелизанда.
— А това е за теб, скъпа — възкликна графът и извади една ризница.
Регвалд остави настрана билките и погледна ризницата. Беше прекрасна. Изтъкана от фина мрежа, през която трудно можеше да премине каквото и да е. В същото време беше красива и женствена, инкрустирана със злато. То блестеше на светлината на огъня.
— Татко! — благодари Мелизанда. — Възхитителна е!
— Тя е само за официални случаи — каза той.
— За церемонии — повтори тя, вземайки ризницата с благоговение.
— Ще ти трябва скоро, защото смятам да ме придружиш при обиколката на крепостта. Трябва да се учиш как се управлява.
— О, татко! — тя го прегърна и очите й светнаха.
Графът я целуна по челото.
— А сега си лягай. Много съм уморен.
— Веднага, татко, веднага! — бързо отвърна тя, страхувайки се, че и тя го е преуморила. — Ти ще си с мен и утре и още много, много дни, седмици и…
— Мисля, че баща ти спомена за лягане — обади се Регвалд.
Момичето се усмихна. И го целуна.
— Обичам те, Регвалд. Лека нощ. — Тя отново целуна и прегърна баща си и побърза към спалнята си, стискайки здраво ризницата.
Регвалд спря поглед на граф Манон и дълбоко въздъхна.
— Милорд, много хора смятат, че рухването на римската империя е причинено от това, че са дали права на жените.
Граф Манон се засмя от сърце.
— Тези, които го мислят, са слаби мъже.
Регвалд се наведе напред.
— Ние живеем във феодално общество, граф Манон. Тази твърдина се крепи на твоята сила, на твоето умение. Задачата на жената е да ражда деца и да ръководи домакинството.
— Мелизанда държи добре меча. Наблюдават съм я как се учи.
Регвалд отново беше затруднен. Ако седнеше да слуша графа, слънцето изгряваше и залязваше само заради Мелизанда.
Нима графът не разбира? Регвалд също я обичаше и затова бе тъй разтревожен.