— Тя е умна и талантлива. Но колкото и да е добра в боя, един силен мъж ще я победи. Нима си купил тази позлатена ризница, за да я изведеш да се бие заедно е мъжете? Нима ще преживееш да я видиш посечена с меч или поразена от боздуган? Да споменавам ли че някоя стрела, неуспяла да пробие ризницата, може да уцели гърлото й.
— Нямам намерение да я правя воин! Тази ризница е само за церемонии. Оръжията са за мъжете — настоя графът. — Но дъщеря ми е права в едно. Някои жени са управлявали доста успешно. Жените вместо мъжете си, майки за синовете си. Но най-често…
— Но най-често са имали жесток край!
— Не винаги. И двамата познаваме историята достатъчно добре.
— Каква съдба би пожелал за Мелизанда? — продължи да спори Регвалд. — Нима искаш да прекара живота си сама, защитавайки наследството си?
— Не, възпитавам я да бъде силна и решителна, за да направи сама своя избор. За жена тя се бие чудесно…
— Добре тогава. Ние всички ще се осланяме на нея, докато някой по-тежък от нея мъжага я смаже в боя.
— Но всеки по-слаб ще бъде победен.
— Не забравяй, че тя мрази войната.
— Ние всички я мразим.
Регвалд се облегна на стола и въздъхна.
— Милорд, нали остана малко от отличното бургундско вино, което пихме на вечеря? Чувствам нужда от още някоя и друга чаша.
Графът се засмя.
— Наистина, Регвалд, да пийнем още. — Той се надигна, разбута огъня и сам наля вино на стария си приятел и съветник.
— Не съм толкова самонадеян, колкото изглеждам, Регвалд. Нарочно говоря така. Много мислих и съм избрал няколко млади мъже, които са достойни за дъщеря ми.
— И кои са те?
Граф Манон поглади брадичката си.
— Единият е племенник на мой стар приятел, ирландски принц…
Регвалд издаде едва сподавен вопъл.
— Синът на Норвежкия вълк?
— Синът на човека, който завладя и построи Дъблин и поиска дъщерята на Ард-Рий, Високия крал — продължи Манон тихо. После се облегна назад, наблюдавайки внимателно реакцията на Регвалд. — Зная, че имам врагове и те са коварни и силни. Жертва сме на непрекъснати нападения. Кой може най-лесно да победи един завоевател? Разбира се, друг завоевател. Те са обучени и възпитани по един и същи начин.
Регвалд поклати глава смаяно.
— Мисля, че правите грешка… — той спря насред изречението. Двамата с Манон бяха най-добри приятели, но дори и той не можеше да каже на господаря си, че това е лудост. Само поклати глава. — Преди малко споменахте за любов? Мелизанда от малка е свидетел на всички варварски нападения, чула е цялата история. Нима мислите, че може да се влюби във викинг?
— Той е ирландец. Принц на Ейре. Всичко зависи от какъв ъгъл гледаш каната с вино, нали, Регвалд? За едного тя е полупразна, за друг — полупълна. По-добре да преценяваме каната в зависимост от качеството на виното, отколкото да мислим дали е празна или не. Е, поне това вино е изключително добро.
— Логиката ми убягва.
Граф Манон отново се намръщи.
— Е, ще видим. Това е всичко. Времето ще покаже. Много мислих. Познавам всички благороднически семейства наоколо и съм виждал синовете им. Не съм глупак. Жерар ми се кълне в приятелство, но зная, че се стреми към дъщеря ми, за себе си или за сина си, не е важно. Постоянно ме учиш, че ми трябва мощ, затова се спрях на този принц, който е полувикинг. Дори съм му пратил покана да ни посети и така те ще се срещнат. Ако не се харесат, ще трябва да помисля отново.
— Но нима едно дете може да прецени мъж? — Регвалд се изсмя.
— Конар от Дъблин е млад, почти на двайсет и една. Вече е показал способностите си в битки заедно с баща си, братята си и чичовците си. Известен е с ловкостта и смелостта си.
— И това непременно ще покори Мелизанда, наистина ли го вярвате?
— Всъщност той вече ни е гостувал веднъж заедно с чичо си, който редовно ни посещаваше, по-често като търговец, отколкото като завоевател. Тогава подписахме мирен договор и Конар ще се чувства задължен в името на честта да помогне на дъщеря ми в случай на нужда.
— Честта на един викинг — изсмя се отново Регвалд.
— Този викинг е различен от другите. Вече го казах. Брат му се сроди с Алфред от Есекс чрез брак. Ще е чест за всеки дом да приеме такъв викинг. Досега не съм видял равен на него, приятелю.
Регвалд потръпна, стана му студено.
— И кога ще пристигне този ирландски викинг?
— Скоро. Разбира се, за женитба ще стане дума чак след години.
Регвалд отново потръпна от студ. Не можеше да се стопли.
— Години, доста години. Вие сте прав, тя е още дете — съгласи се той. — Дете, което се превръща в съблазнителна девойка, но все пак дете…