Викингът спря, размаха високо меча си, търсейки сила от бога на Гръмотевиците. Конят му се изправи на задните си крака и острието сякаш докосна небето. След това животното се завъртя и викингът се озова лице в лице е Мелизанда.
Тя изтръпна цялата. Почти не виждаше лицето му под шлема, но и така викингът бе по-различен от останалите мъже. Въпреки разстоянието и мъглата очите му искряха и я привличаха.
Какво бяха направили Регвалд и хората й, за да получат тази победа? Дали се бяха продали на дявола? Дали се бяха съюзили с варварите?
Каква ли е цената, която ще заплатят?
Конар се приближи. Изгарящият му поглед се спря върху нея и я прикова на място.
Тя изправи рамене. Спомни си, че баща й е мъртъв. Сега тази земя беше нейна. Преглътна с усилие, опитвайки се да не трепне пред този решителен мъж. В жилите й течеше благородническа кръв.
Беше достойна дъщеря на баща си.
— Благодарим ви за помощта, приятелю, приветстваме ви с добре дошъл и ви предлагаме нашето гостоприемство.
Той не отговори веднага и Мелизанда си помисли, че не я разбира, защото не говори езика им. Но нещо трепна в погледа му, сякаш се забавляваше.
— Вие ни приветствате? Но коя сте вие? — попита той.
— Графиня Мелизанда! — осведоми го момичето. — Благодаря ви за помощта и ви приветствам с добре дошъл.
— Заслужавам нещо повече.
— И какво е то?
— Подчинение, момиче.
Той я оглеждаше жадно и сините му очи заблестяха. Мелизанда избухна:
— Подчинение, на вас? Какво нахалство! Дори не ви познавам и никога не бих се подчинила на един викинг!
Филип се опита да я възпре.
— Мелизанда, спомни си моля те какво направи той!
— Той е викинг! — изсъска тя.
— Милорд! Милорд! — викаше Регвалд, приближавайки се на кон. Мелизанда знаеше, че старецът мрази да язди. Изглеждаше странно на бойния кон. При всяко движение мантията му рязко подскачаше в синхрон с дългата коса и бялата брада.
— Регвалд! — възкликна викингът.
Мелизанда усети, че двамата се познават добре. Спомни си, че Регвалд го посрещна и помоли за помощта му.
Мелизанда си помисли, че двамата ги свързва и друго нещо. Сигурно Регвалд знаеше нещо за него, което не й беше известно.
— Мелизанда! — предупреди я той. — Този мъж е принц Конар Мак Олаф от Дъблин. Ние сме му безкрайно задължени.
— Тогава да му платим — отговори тя.
Викингът с християнското име се направи, че не я забелязва. Той гледаше право в Регвалд.
— Тази значи е графиня Мелизанда! — изглеждаше направо поразен.
— Да, така е, милорд. Вижте колко е хубава!
— Но тя е още дете! — възкликна викингът.
Това вече беше непростимо. Дете! След всичко, което видя и направи днес! Първо, убиха баща й пред очите й. След това поведе воините си в битка на живот и смърт.
Е, все пак, се беше справила добре.
— Както казах, милорд, ще ви се отплатим достойно — продължи тя.
Но той не я гледаше. Зяпаше объркано Регвалд.
— Дете! — повтори замислен.
Регвалд се намеси бързо:
— Желанието на баща й беше да се съюзите. Разбира се, той имаше предвид в бъдеще. Вярваше, че ще я харесате. За съжаление, сполетелите ни нещастия промениха нещата. Тази крепост се нуждае от господар.
— Какво? — възкликна Мелизанда, но никой не й обърна внимание. А само преди малко всички вярваха в нея и я следваха.
Регвалд продължи:
— Милорд, сватбата трябва да стане веднага, но моля ви да изчакате известно време с брачната нощ. Нека съпругата ви поотрасне. Виж, земята ще е ваша. Погледнете крепостта, тя е истинско съкровище. Земята е плодородна, уверявам ви.
— Крепостта е моя! — извика Мелизанда. Задушаваше се. Погледна Регвалд — луд ли беше! Та те бяха победилите! Защо учителят се опитваше да задържи този викинг тук?
И двамата я погледнаха.
— Моя е! — повтори тя. — Регвалд, аз съм графинята!
— Това дете е невъзпитано! — обърна се викингът към Регвалд.
— Какво! — извика Мелизанда.
— Да, вярно, че все още е дете, но вече е красавица! — продължи да се пазари Регвалд.
Сините очи я огледаха с безсрамна безцеремонност. Почувства се гола и обладана.
— Да, и си представям какви неприятности ще ми донесе! — възкликна викингът примирено.
— Милорд, уверявам ви…
— Е, поне да видим крепостта — студено отсече варваринът.
Застинала върху коня, Мелизанда почувства яростта чак в петите си. Регвалд се опитваше да я омъжи за този дивак. Предлагаше му нея и цялата крепост. Викингът не я беше харесал и сега искаше да се убеди дали поне крепостта си струва.
— О, не мога да повярвам, това е невероятно! Какво безочие…