— Наистина — прекъсна я меко викингът, — поведението ти с непростимо, девойче. — След това се обърна към Регвалд: — Аз ще се погрижа за по-нататъшното й възпитание. Зная къде могат да я опитомя поне малко.
— Регвалд! — извика Мелизанда тихо. Чак сега забеляза, че са заобиколени от много хора. Тук бяха и нейните войници. Всички се бяха били за Конар Мак Олаф.
Тя не можеше да си позволи да се разправя пред тях.
— Никога няма да се съглася, чуваш ли? Никога! Бъди проклет! — тихо изсъска тя на Регвалд, обърна коня си и подкара Воин към крепостта.
Не беше успяла да измине и половината път, когато чу конски тропот зад гърба си. Обърна се точно когато една мускулеста ръка се пресегна и я сграбчи. Опита се да се задържи на коня, но в миг се озова на седлото пред викинга. Той я прегърна здраво, при което Мелизанда пребледня и цялата пламна. Усети топлината на гърдите му дори през двете ризници.
Портите тържествено се отвориха. Двамата влязоха заедно в крепостта.
Викингът препусна към конюшнята.
— Ти, варварин такъв! — извика тя, опитвайки се да се освободи от прегръдката му. — Нямаш право! Пусни ме, иначе ще те ухапя! Измъкнах се от Жерар, на теб ли няма да избягам!
Внезапно млъкна. Той беше скочил на земята, протегна ръце към нея и я задържа във въздуха. Краката й висяха безпомощно.
— Ухапи ме, девойче, и обещавам, че ще те натупам здравата.
— Как смееш да ми говориш така!
Той присви очи и се усмихна.
— Какъв съм глупак! Да се сгодя с едно дете! — възкликна той.
— Никога няма да стане! — закле се Мелизанда. — И не смей да ми посягаш, защото…
— Въобще не съм сигурен, че си заслужава — промълви гой тихо. — Колкото до годежа, ще си помисля.
И я пусна на земята. В това време пристигнаха и останалите.
Мелизанда си спомни за баща си. Той лежеше мъртъв някъде отвън.
— Пусни ме — помоли тя. — Можеш сам да разгледаш крепостта. Аз трябва да…
— Какво?
— Трябва да се погрижа за баща си — каза тя тихо, едва сдържайки сълзите си.
Конар я пусна.
— Върви!
Тя тръгна, но той отново я спря:
— Мелизанда! Независимо от чувствата ти, няма да допусна още веднъж да ме излагаш пред хората ми.
— Аз съм господарката тук! — извика тя.
Той направи крачка към нея.
— Нека опитаме отново, графиньо! Ако не се държиш както подобава на положението ти, аз ще се погрижа да усвоиш подходящи маниери.
Очите й се свиха и тя прехапа устни.
— Няма да допусна да ме поучава един викинг!
— Не се заблуждавайте, малка госпожице! Кълна се, че ще те накарам да се държиш прилично.
— Нямаш права над мен!
Златните му мигли трепнаха. Огледа замъка.
— Е, тогава ще се наложи да се сгодим и ще имам всички права — обясни й той с усмивка.
Мелизанда понечи да тръгне. Той я хвана за ръката и я задържа.
— Сега върви, но все пак мисля, че годежът ще се състои. А след това…
— След това какво? — попита тя предизвикателно.
— Ще бъдеш моя. Напълно. И ще се научиш как да се държиш, независимо дали по собствена воля или чрез моите методи.
Тя се отскубна и побягна, заклевайки се никога да не му се подчини. За нищо на света.
ГЛАВА СЕДМА
Мелизанда излезе от крепостта и започна да търси тялото на баща си сред труповете, пръснати по бойното поле. Никъде го нямаше. Изглежда някой вече се беше погрижил за него. Тя обикаляше покрусена и смазана из печалното поле. Някой нежно я докосна по рамото. Зад нея бе застанал Регвалд.
— Занесоха го в параклиса — успокои я той. — Ще те придружа до там.
Мелизанда го погледна с презрение, както се полага на един предател, и се освободи от ръцете му.
— Не ме докосвай! Мога да отида и сама.
Старият учител въздъхна тежко и се опита да я настигне.
— Мелизанда, спри! Изслушай ме!
— Ние победихме! Върнахме си свободата, а ти се спазари с този викинг. Аз го мразя и никога няма да се омъжа за него. Сега, когато баща ми е мъртъв, аз съм господарката тук. Аз съм графиня Мелизанда. Никой не може да ми заповядва.
— Моля те в името на баща ти, не прибързвай.
— Жерар е мъртъв. Викингът го уби. Нищо друго не ни заплашва.
— Да. Жерар е мъртъв, но ти си само едно слабо момиче! Не можеш да управляваш тази земя, не можеш да защитаваш сама хората, които днес бяха готови да умрат за теб. Този викинг, както го наричаш така презрително, беше избран от баща ти за твой съпруг.
— Избран от баща ми! — Мелизанда не повярва на ушите си.
— Само с негова помощ можем да победим датчаните. Той ги познава добре, защото и те са викинги. Освен това може да получи, ако се наложи, помощ отвъд морето, от своите братя. Мелизанда, ти си още млада да поемеш властта. Сега, когато баща ти го няма, аз съм единственият, който може да ти помогне да вземеш правилното решение.