Тя му помогна да види истинското положение на нещата.
Брена беше дъщеря на най-близкия приятел на баща му, а майка й бе първата придворна дама на неговата майка. Двамата с нея бяха наследници едновременно на смелите защитници на Ейре и на войнствените норвежки мореплаватели. Съдбата им беше отредила да се родят в една и съща седмица. Израснаха заедно и се обичаха като брат и сестра.
Конар имаше много братя и сестри. Най-голям беше Лейт, престолонаследникът. След него идваше Ерик, с когото много си приличаха. Другите му братя и сестри — Брайън, Ерик, Конан, Елизабет, Меган и Дария — бяха по-различни. Семейството им беше голямо. Всички бяха жизнерадостни и трудолюбиви. Брена се чувстваше като една от тях.
Тя пътуваше навсякъде с Конар и беше дясната му ръка, макар че не обичаше войната. Когато предстоеше сражение, тя оставаше на корабите. Брена бе още малко момиче, когато Мергуин, старият гадател, я хвана за ръката и я обяви за своя ученичка.
Напоследък Конар разбра, че Мергуин пръв беше открил невероятните способности на момичето. Тя познаваше кога някой лъже и кога казва истината. Четеше мислите на хората и проникваше в мотивите за действията им. Хвърляше и руни, но това го правеха мнозина. Конар гледаше на предсказанията като на забавление и много не им вярваше. Той беше католик като баща си, който беше приел християнската вяра, за да се ожени за майка му.
Все пак понякога вярваше на гадателите. Предсказанията на Мергуин често се сбъдваха и това знаеше цялото му семейство. Мергуин виждаше в бъдещето и всички му вярваха. Той ги съветваше и ги предпазваше от опасности, когато беше възможно. Често предсказваше какво ще им се случи, но ги предупреждаваше, че съдбата им е в техни ръце. Силните духом и телом успяваха да преодолеят препятствията, заложени в бъдещето. Дълбоко в сърцето си Конар вярваше в рая и ада, независимо кой бог ги управляваше. Беше му безразлично дали хората отиваха на небето или в полята на Валхала. Той често се съветваше с Брена, но не го интересуваше дали тя хвърля руни, или гадае но звездите. Може би дарбата й да бе от бога, може би виждаше бъдещето, следвайки древните друидски ритуали, на които я бе научил Мергуин. Каквото и да бе, Конар й вярваше.
Първата сутрин в крепостта той се събуди уморен. Главата му пулсираше от болка, мускулите му бяха сковани, наболяваше го и раната на рамото от предишния ден. Обхвана го и тъга за убития граф Манон, в чието легло лежеше. Той бегло познаваше графа. Бяха се срещнали само веднъж, когато Конар беше твърде млад. Тогава той още усвояваше изкуството да плава и беше само помощник на вуйчо си. Графът много му хареса — бе интелигентен, силен и честен мъж и имаше тънко чувство за хумор. И Манон го хареса. И когато Конар получи вестта да дойде, беше сигурен, че Манон е в опасност. Не бе допускал обаче, че ще доплава толкова късно и че няма да успее да предотврати предателството.
Първото нещо, което видя като си отвори очите, беше Мелизанда. Конар имаше лек сън и може би нейното присъствие го събуди. Тя стоеше на прага и го гледаше. Лицето й беше бледо, изглеждаше измъчена. Очите й го поразиха и дълбоко го развълнуваха, както първия път, когато я видя. Много особени на цвят, те бяха големи и подчертани от гъсти, дълги мигли.
Момичето всъщност искаше да поседи в покоите на баща си. Не беше очаквала да го види.
Конар се надигна и седна в леглото. Тя пребледня още повече, след това бързо се обърна и избяга.
— Мелизанда! — извика той, но тя беше вече далеч и не го чу.
В същия момент осъзна, че беше гол. Раните на рамото му биха изплашили и най-смелия воин. Всъщност това момиче никак не го харесваше. Спаси я от смърт или изнасилване, а тя демонстрираше неуважението си към него. Той я избави от участта да бъде робиня на Жерар — човекът, който закла баща й. В замяна получаваше само капризи и лошо възпитание. Но той е неин съпруг и тя ще се научи да го слуша. Конар се надигна, нахлузи панталона и ботушите, а отгоре си сложи вълнена риза и светла туника. Днес нямаше нужда от бойно облекло. Въпреки това никога не ходеше без своя нож, скрит в ръкава, и без меча на пояса си. Едно момче донесе леген за миене и младият викинг наплиска лицето си с надежда да се ободри.
Излезе от покоите на графа и огледа с радост крепостта. Харесваше му архитектурата и разположението й. Най-отдолу бяха избите, отгоре залата и над нея спалните. Всичко се проветряваше добре и отвън влизаше свеж въздух с дъх на билки. Конар беше изучавал чертежи на римски крепости и виждаше, че тук бяха взели най-хубавото от римляните. Липсваше опасващият крепостта ров с вода, от който често се разнасяха неприятни миризми. Имаше само изкоп с натрупана пръст, който при нужда можеха да напълнят с вода от морето.