В приземната зала завари Свен — червенокос, с дребни лунички по лицето, типичен ирландец въпреки норвежкото си име. Той седеше на масата, а до него се беше облегнала Брена. Бяха сами. Животът в крепостта обаче продължаваше да тече в нормалното си русло въпреки смъртта на графа. Масата бе отрупана с красиво украсени дървени чинии, чаши с бира и купи с различни ястия — пушена змиорка, пресен хляб, риба, птиче месо и големи порции сърнешко. Конар изведнъж усети вълчи глад. От вчера сутринта не беше се сетил за ядене. Събитията се развиха толкова бързо.
Брена веднага му наш малко бира.
— Е, как мина нощта, милорд? — учтиво попита тя.
Той я погледна въпросително и отмести поглед към Свен, който сви рамене. Отпи от бирата.
— Е, милорд, не смятате да останем тук, нали?
Конар поклати глава.
— Няма да оставаме! Близките ни са в опасност.
— Тази крепост също е в опасност! — възрази Брена. Тя продължи да му прислужва, като сложи пред него пълна чиния с месо.
— Но домът ти сега е тук, Конар. Погледни наоколо. Виж колко е хубаво. Баща ти ще се гордее с теб.
— Баща ми би ти казал, че крепостите се напускат. Струва ми се, че тукашният капитан ще се справи добре, докато ме няма, въпреки че още не съм обсъждал този въпрос с Регвалд. Още повече, че отсъствието ми няма да е продължително.
— Никой не е в състояние да удържи крепостта, ако жена ти е тук — каза Брена.
Конар се намръщи и остави хляба. Облегна се, скръсти ръце на гърдите си и погледна очаквателно Брена.
— Кажи какво мислиш? Какво значение има къде ще е момичето?
— Нима си сляп? — попита Свен невярващ.
— За какво говорите и двамата? — възнегодува Конар.
— Нима не си видял какво съкровище е девойката? — меко попита Брена.
Конар ги изгледа един по един.
— Манон те повика, защото виждаше в каква опасност се намира крепостта. Дъщеря му расте, а ти сам видя каква хубавица е.
— Но тя няма още тринайсет години — възкликна Конар.
— Твоята жена е изключително хубава — повтори Брена.
Конар се ядоса. Удари с чаша по масата.
— За мен тя е дете. Съгласих се на този брак, защото Регвалд много настояваше и защото това беше единственият начин да се защити населението на крепостта. Разбира се, така получавам невероятно наследство. Но ще чакам хлапето да порасне. Поне по този въпрос всички сме на едно мнение.
— Да — съгласи се Брена. — Тя е много млада, но колко девойки се омъжват на тринайсет години. Ти кога за първи път пожела жена?
— Но, Брена, за какво говориш? — избухна Конар.
Брена се усмихна. Тя знаеше всичко за него. На колко ли години бяха, когато той се озова във вълшебните ръце на младата доячка?
Май бе на повече от тринайсет, но не много по-голям.
— Ще почакам да порасне — каза той твърдо. Погледна втренчено Брена. — Ти ме познаваш добре и знаеш, че не съм способен да изнасиля едно дете, когато…
— Когато удоволствията и забавленията те очакват навсякъде — продължи мисълта му тя. — Но помни, че други не биха се двоумили. Тук за нея е опасно. Присъствието й ще докара беди на крепостта, когато теб те няма.
— Но ние се оженихме и това е достатъчно, всички да стоят далеч от нея.
— Ако бракът не е консумиран, може лесно да се отмени. Би било напълно законно. Ако някой поиска, ще получи съгласието на папата — предупреди го Свен.
— Тогава какво предлагаш? — ядоса се Конар. — Да спя с беззащитното сираче?
— Не, разбира се — отговори Брена, подръпвайки кичур руса коса от рамото си, — но искам да погледнеш истината в очите и да я вземеш със себе си. Тя трябва да е на безопасно място.
В това време Мелизанда влезе в залата и Конар за първи път наистина видя хубостта й.
Приятелите му бяха прави. Вчера не й беше обърнал внимание. Ризницата скриваше някои неща. Тя беше висока, грациозна и слаба, но вече се загатваха бъдещи женствени форми. Черната й коса се спускаше до коленете. Младо, но изключително нежно лице и особено…
Особено очите. Огромни, виолетови, страстни и много, много красиви. Брена беше права. Мелизанда щеше да се превърне в привлекателна жена и той не трябваше да рискува. Тя можеше да изкуши всеки, дори сега. И много мъже биха я пожелали за съпруга или наложница.
Обзе го странен трепет. Вчера не беше и помислял за собствена земя или жена, дойде в тази крепост да помогне на изпаднал в беда приятел. Но събитията взеха неочакван обрат и сега всичко тук му принадлежеше. Странното момиче също.
И въпреки че сам не искаше невръстно девойче за съпруга, не би допуснал да я притежава някой друг. Красотата й щеше да предизвика беди. Той имаше достатъчно тревоги, за да може да си го позволи. Не, налагаше се да намери някакво решение.