— Милорд, моля ви, помислете колко неща й се струпаха. Проявете търпимост и я съжалете.
— Не искам да ме съжалява. Искам да напусне дома ми! Да напусне леглото на баща ми и тази крепост — изстреля Мелизанда.
Конар се насочи към нея с вдигната ръка. Гневът му бе неудържим. Сграбчи я за ръцете и я повдигна така, че краката й не докосваха пода. Очите им бяха на едно ниво.
— Сега си моя, графиньо! Моя, нима не разбираш? А сега, гадателю, вземи това нежно и невинно съкровище и го отведи в стаята му, преди да съм го вързал и напердашил, както заслужава.
Дори и в безпомощното положение, в което се намираше, Мелизанда не се подчини на заповедта му.
— Тази стая ще бъде моя. Тя принадлежеше на баща ми и сега аз ще живея в нея.
Конар понечи да изпълни заканата си и да я занесе в стаята й вързана, със запушена уста, за да размисли на спокойствие. Но в този момент нещо в нея го трогна. Това момиче се бореше не толкова с него, колкото със собствената си болка. Тя обичаше баща си и току-що го беше загубила. Дързостта й беше непоносима, но все пак Конар се възхищаваше на куража й. Може би просто бе много млада и глупава. Нима не беше глупост да се хвърля срещу Жерар по този начин. Ако тогава имаше възможност, би я напляскал хубаво.
Конар остави съпругата си на пода и я предаде на Регвалд.
— Ето ти я, драги, погрижи се за нея. Съветвам те да я научиш на малко здрав разум, защото ако продължава така, не отговарям за себе си. — Той се обърна и решително напусна стаята. Още кипеше от възмущение, когато прекрачи прага на залата. Тук бе пълно с хора: Брена и Свен, Филип — капитанът на крепостта, Гастон — съветникът, както и много слуги. На масата бяха разгърнати плановете на крепостта и Конар бързо се насочи натам. След като внимателно ги разгледа, отново се възхити от конструкцията на съоръжението. Наистина бе в състояние да издържи дълга обсада. Кулите бяха разположени така, че всяка опасност да се вижда отдалеч. Единственият недостатък, който забеляза, бяха самите стени. Те можеха да бъдат пробити.
Твърдината можеше да се превземе и чрез измама, както почти беше станало вчера.
— Това е изключителна крепост! — прошепна му Свен. Конар вдигна поглед. Филип го гледаше с възхищение. Викингът кимна в знак на съгласие. Прецени трезво и реши, че Филип е най-добрият командир за крепостта, защото я познава по-добре от всеки друг. Зад гърба му обаче трябваше да сложи някой от своите хора.
— Свен — каза Конар, — трябва ми време внимателно да разгледам плановете. Моля те иди заедно с Гастон и Филип да видите как върви ремонтът на стената. Всички разрушения трябва да се поправят, и то бързо. Обещах на баща си да бързам. Той ме чака.
Свен кимна, Брена се надигна след него. Конар остана сам пред плановете.
След миг почувства хлад и вдигна очи. Мелизанда се беше върнала. Стоеше на площадката пред вратата на разстояние от него. Той стисна зъби, учуден, че не беше чул стъпките й.
— Извинявай, че нарушавам празника на душата ти — каза тя враждебно, въпреки спокойния си тон. — Но отец Матйо попита кога ще бъде погребението. Уверих го, че сега е най-подходящият момент. Отивам в параклиса.
Пръстите на Конар се свиха в юмрук. Какво ставаше пак? Отново неподчинение. Идеше му да я стисне за гърлото.
— Ще отидеш, когато аз реша, милейди.
— Става дума за погребението на баща ми.
— Аз ще реша кога ще бъде.
— Не можеш да отлагаш погребението на моя баща само защото е християнско.
— Нямам такова намерение… — той избухна. Тя отново го въвличаше детински в спорове.
Не, тя нямаше да успее да го предизвика отново. Конар стана внезапно и й се поклони. Бе овладял чувствата си.
— Сега ли е погребението? Тогава да тръгваме.
И пристъпи към нея. Мелизанда се обърна, за да избяга. Той протегна ръка и я сграбчи за косата. Притегли я към себе си и срещна виолетовите й очи.
— Ще те придружа, Мелизанда. Питам се само дали в бързината си поканила приятелите на баща си?
Тя стисна устни и освободи косата си от ръцете му.
— Регвалд отиде да съобщи на всички, които са в крепостта. Ще го направи от бойниците.
— Отлично! Да тръгваме!
Той я подхвана за лакътя. Мелизанда потръпна от отвращение при допира му, но се въздържа да се отдръпне или да каже каквото и да е. Двамата закрачиха мълчаливо към северната кула с параклиса. Вътре бе пълно с хора. Филип и Гастон стояха най-близо до дървения саркофаг, където лежеше граф Манон, покрит е тънък бял саван. Регвалд беше коленичил в краката на графа. Мелизанда се освободи от ръцете на Конар и коленичи до него.
Викингът остана прав.