Но под нежните пръсти на Мелизанда усети надигащия се в него огън. И нови помисли, които не беше очаквал да се появят толкова рано.
Рано…
Той можеше да я обладае и сега. Правото беше на негова страна. Тя вече беше пораснала и съзряла.
— И така?
— И така какво?
— Може ли да се прибера в къщи? Сигурна съм, че някой от близките ти ще иска…
— Не! — Твърдо отсече Конар. Току-що разбра каква привлекателна хапка е тя. Последното нещо, което би си позволил, беше да я върне във Франция сама.
— Какво? — Пръстите й спряха да се движат. Тя заобиколи ваната и виолетовите й очи проблеснаха гневно.
— Казах не, Мелизанда.
— Но аз послушно останах тук толкова време. Аз…
— Ти не остана тук и когато пристигнах първия път, тебе те нямаше. И дори наистина да си била послушна, това се дължи единствено на бдителния поглед на баща ми — викинга.
Очите й отново блеснаха и се присвиха.
— Трябва да се върна в къщи.
— Не.
— Нима не разбираш, глупак такъв. Аз направих всичко, което трябва. Изучих историята ви, изучих…
— Не и не! И ако не искаш да ме разтриваш повече, можеш да си вървиш.
Тя остана и продължи да го гледа обидено. Конар свъси вежди.
— Или искаш да бъдеш с мен? Винаги съм се въздържал от съпружеските си задължения, за да не накърня сладката ти невинност, разбира се. Ако си решила да ме изкушаваш ще повярвам, че с нетърпение очакваш да изпълня това си задължение.
Мелизанда се изчерви. Едва успя да се овладее и се извърна. На огъня вреше вода, за да се долее ваната, когато изстине.
— О, остави сега съпружеските задължения! Нека се погрижа за банята ти.
Конар твърде късно разбра намеренията й. Тя вдигна врялата вода и се опита да я излее отгоре му.
Той нададе яростен вик и изскочи точно навреме, за да не бъде попарен.
Мелизанда го гледаше втрещена и очите и се разшириха, изпълнени с паника. Изпусна казана на земята. Обърна се да избяга, но той я хвана за косата и я дръпна към себе си. В този момент всеки от тях откри другия. Конар почувства гърдите й, притиснати в неговите. Усещането беше зашеметяващо. Дори през памучната рокля те бяха вълнуващи.
Разбра, че и тя не бе подготвена за вида на силното му тяло и допира до него. Той я чу да преглъща с усилие, усети ускорените удари на сърцето й. Да, тя също го желаеше!
— Ти не си вече малкото сираче — предупреди я гой спокойно. — И този път няма да се поколебая. Но тъй като твърде отдавна не сме се виждали, сега само те предупреждавам — не ме предизвиквай. Ще ти го върна тъпкано, мила. Уверявам те.
— Моля те, пусни ме да си вървя — промълви тя е широко отворени виолетови очи. Катраненочерната й коса обгръщаше и двамата и ги задържаше в нежна прегръдка.
Конар я пусна и веднага съжали, защото тя успя да го ритне по пищяла, преди да изчезне. Той започна да брои на глас до сто, за да се успокои.
Това беше в началото.
Следващите седмици Мелизанда стоеше колкото е възможно по-далеч от него. Това не бе трудно. Стаите й бяха над неговите и от там се виждаше реката, която да й напомня за изгледа към морето от собствената й крепост.
Тя слизаше послушно точно в часа за хранене и се държеше учтиво на масата. Дори му отговаряше, когато той я питаше нещо. Разбира се, това беше част от спектакъла, който разиграваше пред семейството му. С всички беше мила и внимателна. Самият Конар се улавяше, че я гледа с възхищение, въпреки че гневът му не беше стихнал. Мелизанда беше изключително умна и научаваше нови неща с невероятна бързина. Когато пристигна, познанията й по ирландски бяха повърхностни. Сега говореше като него, дори без акцент и преминаваше на норвежки само ако целеше с това да го обиди.
Конар, а и братята и сестрите му също, знаеха много езици, говореха дори наречието на съседите си от другата страна на морето, тъй като баща им беше предвидил, че многобройната му челяд ще се пръсне навсякъде. Може би Мелизанда беше научила норвежки, за да може да говори е викингите, когато ги нападат. Големите и могъщи семейства учеха децата си на езика на нашествениците, за да могат, когато се наложи, да преговарят с тях. Освен това много норвежци се бяха заселили на чужди земи като баща му и се бяха захванали с търговия.
Конар често виждаше Мелизанда да се усмихва, защото всички в къщата бяха обичливи и забавни. Лейт, Елизабет, Конан и Медан бяха женени и често ги навестяваха. Къщата се изпълваше с палави деца. Ерик често пресичаше морето и стоеше с Алфред, а най-малката им сестра, Дария, живееше тук. Брайън и Брайс бяха съответно две и четири години по-малки от Конар. Те също се прибираха в къщи и разговорите им на масата бяха увлекателни и забавни. Двамата бързо обличаха бойните си одежди и отиваха да се бият, когато чичо им ги повикаше. Така протичаше животът им. Майка им се бе тревожила много дълги години за своя съпруг, когато той се сражаваше в името на мира, а ето че сега това се повтаряше със синовете и.