Биди понякога също обядваше с тях. Лелята беше изпълнила дълга си към Конар и бе възпитала добре Мелизанда. Поне така изглеждаше, французойката говореше прекрасно езика им и сякаш наистина бе обикнала майка му и дори баща му.
Беше се сприятелила е Брайс и Брайън. Конар дори забеляза, че тя се веселеше с тях от все сърце. Веднъж когато я наблюдаваше, той усети върху себе си погледа на баща си. Наистина у Мелизанда имаше нещо омагьосващо и братята му бяха пленени от чара й. Тя беше тъй красива и естествена.
Награда. Плячка.
Скоро обаче един от корабите, пътуващ между Дъблин и Франция, донесе новини от Свен. Приятелят го викаше да се върне веднага. Един от съседите на запад се готвеше за война.
Синът на Жерар беше станал по-дързък и само изчакваше удобен момент, за да ги нападне.
Конар искаше да скрие лошите новини от Мелизанда. Той не знаеше, че тя редовно получава писма от Регвалд и е осведомена за всичко, което става там. Тя също изпращаше писма и описваше живота в Дъблин. Сега беше решила да пътува е него, докато той беше против.
Тя престана да настоява и Конар усети, че го чакат неприятности. За малко Мелизанда щеше да го изиграе. Спаси го случайността. Вечерта преди заминаването той посети Бриджит, която живееше извън крепостните стени и остана до късно, защото връщането в Дъблин беше лесно. Градът бе заобиколен от крепостни стени и вътре пазеха малко стражи. Конар тихо се промъкна в дома си, за да не събуди някого.
И тогава я видя. Тя слизаше по стълбите тихо и предпазливо с качулка на главата и кожена чанта в ръка. Конар я наблюдава известно време и разбра, че тя иска да се качи незабелязано на някой от корабите и да се скрие там. Остави я да стигне до залата за гости. Наблюдаваше я на светлината на огнището и чувстваше надигащия се в него гняв. Въпреки това не помръдна. Плениха го красотата и съвършенството й, големия й кураж.
Въпреки, че беше умна, тя не разбираше опасността, на която се излагаше — нима той щеше да изпусне нещо, което смяташе за свое. Свен го беше предупредил за опасността, която ги заплашваше. Конар сам я беше предизвикал, убивайки Жерар. Опита се да обясни това на Мелизанда, но тя не искаше да го чуе.
Тогава тя се направи, че се подчинява на решението му. Сега тя се обърна и роклята й се залюля около нея, очертавайки формите й. Не виждаше Конар, който се беше скрил в сянката на вратата. Тя пристъпи към него и тогава той изведнъж я прегърна и я притисна към гърдите си. Мелизанда почти извика, но е една ръка Конар й запуши устата и реши тази нощ най-после да я научи на подчинение.
— Къде отивате, графиньо? — попита той тихо, дъхът му докосваше косата й, а тялото й бе притиснато към неговото.
— Исках да се разхода на лунна светлина — отговори Мелизанда. — Ако ме пуснеш…
Тя отново се опита да извика, усещайки че той я вдига. Конар я хвана здраво и я понесе нагоре по стълбите. Занесе я направо в стаята си, хвърли я на леглото и заключи вратата. Докато се обърне, тя беше скочила, гледайки го уплашено. Решителността й се замени от страх. Следеше всяко негово движение.
Конар се облегна на вратата и скръсти ръце на гърдите си.
— Отново питам, къде беше тръгнала?
— На разходка — упорито повтори тя.
— На разходка до корабите може би?
Мелизанда присви очи и бързо намери начин да го предизвика:
— Липсвахте ми, милорд, и с нетърпение очаквах да се върнете от посещението си при вашата любовница.
Конар направи няколко крачки из стаята ядосан и озадачен.
— Съмнявам се, че това е причината за нощните ти разходки — меко произнесе той и застана от другата страна на леглото. — Не знаех, че се интересуваш къде ходя и какво правя. Струваше ми се, че си най-щастлива, когато ме няма.
Тя сведе поглед и притвори очи.
— Да, така е.
— И все пак толкова искаш да си с мен, че се прокрадваш нощем към корабите ми. Нямах ни най-малка представа, че любовните ми похождения те разстройват. Ако знаех, че е така, никога не бих си позволил да спя извън дома си.
— Не ме интересува, че спиш с друга, — изсъска Мелизанда в отговор. Усети, че въпреки закачливия си тон той е уморен и ядосан. Направи още една крачка назад.