— Всъщност искам само да си отида в къщи.
Конар въздъхна, съблече наметалото си и го хвърли до леглото. Тя подскочи.
— Не може да отплаваш с мен сега, Мелизанда, и това е последната ми дума.
— Ще видим!
Тя се опита да го заобиколи. Той я хвана за ръката и я върна обратно. Мелизанда не успя да се задържи права и падна върху леглото.
— Трябва да почакаш. Просто не може да дойдеш сега.
Тя го гледаше втренчено със здраво стиснати устни. След малко сведе очи мълчаливо, но той много добре разбра, че в момента, в който я пусне да си отиде в стаята, тя ще хукне към кораба, както беше замислила първоначално.
Коленичи до нея и посегна към закопчалката на мантията й. Очите й го проследиха широко отворени и блестящи. В тях се четеше тревога. Конар се усмихна. Това не беше първата безсънна нощ, която щяха да прекарат заедно.
Пръстите и се опитаха да възпрат неговите, но той свали наметалото й.
— Какво правиш? — попита Мелизанда, останала без дъх.
Той я вдигна и без да обръща внимание на протестите й, я хвърли навътре в леглото. Легна до нея.
— Чак сега разбирам колко много те тревожат нощните ми похождения. Съжалявам. Мисля, че е дошъл моментът…
— Не! — възрази тя. Гласът й трепереше. — Ще остана тук, както нареди.
— Наистина ще останеш. — Той се отдръпна и я прегърна с ръка през кръста, привличайки я към себе си. — Казах ти, че ще го направиш — прошепна той.
Измина цяла вечност преди тя да си позволи да помръдне.
— Ако само ми позволиш да се прибера в стаята си…
— Ще спиш тук, Мелизанда. И моля те, не искам повече думи и движения, иначе ще си помисля, че си достатъчно голяма, за да изпълниш съпружеските си задължения.
За първи път тя му се подчини изцяло. Не помръдна цялата нощ.
Но и той не можа да заспи. В тъмнината усещаше свежия дъх на косата й, топлината на тялото й през дрехите.
Когато тя се обърна в съня си, той осъзна, че вече е жена и го привлича. Усети гръдта й, притисната в гърба му и това беше голямо изкушение. Стисна устни, за да потисне надигащото се в него желание.
Той знаеше, че тя денонощно се моли за неговата смърт. Мрази го и се бори срещу него. Няма да си позволи повече да я пожелава, първо ще я укроти. Опита се да си спомни преживяванията с Бриджит, но те бяха избледнели.
Той не дочака зората. Още по тъмно корабите бяха готови за отплаване. Единствената му утеха беше, че я оставя на брега, пазена от брат му Брайс. Баща му също осъзнаваше опасността от едно връщане на Мелизанда във Франция и не би разрешил тя да напусне къщата.
Когато наближи бреговете на Франция, посрещнаха то Свен, Брена, Филип, Гастон и Регвалд. Възрастният гадател беше мрачен и тих. Изглежда уважаваше Конар и разбираше причините да не вземе Мелизанда със себе си. Когато седнаха в залата, Свен му разказа как един от местните графовете — Одо, ги беше посетил. Той се ползваше с голямо влияние в околността.
— Разбира се, ние го поканихме да остане и го приветствахме от твое име — продължи Свен. — Това, което ме уплаши беше, че той иска да подпишем мирен договор с Жофроа, наследника на Жерар. Обясних му, че това е невъзможно, тъй като баща му уби граф Манон. Одо обаче иска да те види, защото се опасява от нови нападения на датчаните.
— Добре, да му изпратим покана да дойде.
— Вече съм го направил, като предположих, че ще пристигнеш тази седмица.
Конар кимна одобрително и след това, тъй като се почувства уморен от пътуването, се оттегли до сутринта. Харесваше му, че животът в крепостта си тече по старому тихо и спокойно. Търговията, която развиваха с Ирландия, беше от полза и за двете страни. Оттук корабите отплаваха натоварени със скъпи вина, сол и дрехи. Връщаха се обратно с изделия от желязо, отлични оръжия, вълна и прекрасни ирландски накити.
Той откри, че бяха направени промени в покоите на Манон. Вещите му бяха изнесени. Раклите бяха пълни с негови дрехи. На раклата лежеше гребенът му от раковина. Някой беше помислил, че той и жена му вече спят в една спалня, и случайно бе оставил една прекрасна четка на Мелизанда и златната й ризница в единия ъгъл.
За съжаление и тази нощ Конар не можа да заспи. Мислеше за Мелизанда. Трябваше да я забрави, защото го чакаха тежки дни. Мислеше и за Одо и за Жофроа. Стисна зъби и продължи да се върти. Когато на сутринта стана, беше уморен. Осъзна обаче, че никога не е чувствал нещо да му е така скъпо като тази крепост.
Или Мелизанда.
Все още не можеше да реши кое е по-важно за него.
През деня се поотпусна. Беше се затъжил за Брена и Свен. Откри, че и Филип и Гастон се отнасят с уважение към него.