Минаха няколко месеца, докато Гастон и Регвалд уредят среща между него и Одо. Конар осъзна, че в дома му цари единство, макар че се бяха събрали хора от различни народи и с различни религии. Те бяха решили, че това е техният дом. Щяха да работят и да се бият заедно.
Когато Одо пристигна на срещата, двамата французи Гастон и Филип яздеха непосредствено след Конар, показвайки почитта си към човека, който се беше оженил за наследницата на Манон.
Конар бързо установи, че се възхищава от Одо. Той беше по-възрастен, говореше малко и повече действаше. Беше умен и предвиждаше бъдещето. На ръст бе висок, макар и не колкото Конар, който бе наследник на викинг, а малко хора имаха ръста на викингите. Одо беше як и широкоплещест, очевидно добър воин и впечатляваше с тъмната си коса и светлокафяви очи.
И двамата осъзнаваха, че благодарение на Алфред, който успешно поддържаше мира в Англия, датчаните ще се насочат към тях. Одо повдигна въпроса за мира помежду им и Конар му отговори честно, доколкото това бе възможно.
— В този момент не мога да подпиша мирен договор с Жофроа. Може би той не е виновен за смъртта на Манон и търси примирие, но доверието трябва да се спечели. Баща му измами и уби бащата на жена ми. Може би след време…
Одо кимна и се облегна на масата в голямата зала.
— Може би трябва да се направят някакви постъпки, за да разрешиш противоречията с Жофроа, като най-близък твой съсед.
Конар го слушаше внимателно.
— Може би ти и Мелизанда трябва да повторите брачната си клетва пред епископа на Руан, за да получите признание от Папата и народа.
— Това може да се уреди — съгласи се Конар. — Съгласен съм с предложението ти.
— Вие с Мелизанда ще бъдете мои гости.
Уговориха подробностите. Когато Одо си тръгна, Конар откри, че всеки от приближените му беше подслушвал на някоя от вратите.
Внезапно се оказа заобиколен от Брена, Филип, Свен, Гастон и Регвалд.
— Ти си гадател — обърна се Конар към Регвалд. — Какво мислиш за този човек?
Регвалд погледна Брена. Двамата се разбираха без думи. След нейното мълчаливото съгласие Регвалд се обърна към Конар:
— Мисля, че Одо ще бъде най-могъщият френски барон!
Конар погледна въпросително Брена.
— Дали не е предател?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не самият човек, но… — тя се спря обезпокоена.
— Но какво? — потърси истината Конар.
— Мисля, че опитвайки се да ни обедини срещу датчаните той може да се довери на някой, който не заслужава това. Не съм съгласна с Регвалд, че съдбата на хората ще зависи от неговото могъщество. Той е добър съюзник.
— Тогава смятате, че мога да извикам Мелизанда, както предложи той? — Конар се усмихна в себе си. Най-после беше спрял да мисли за нея и бе насочил всичките си усилия да уреди сигурността на крепостта и властта над земята. Случайно беше открил една очарователна вдовица на фламандски барон, която живееше на запад от крепостта, и често я посещаваше. Оттогава си възвърна добрия сън и Мелизанда вече рядко безпокоеше мислите му. Не искаше отново да се вълнува от своенравната си млада съпруга.
Но сега беше необходимо тя да дойде при него. Конар помисли да пише на баща си, който да я прати с кораб, но после реши, че е по-добре сам да я доведе. Ето защо я предупреди с писмо, че се връща. В него не спомена, че ще се приберат у дома заедно.
Нека се поизмъчи малко. Бе сигурен, че макар да се държеше добре, тя не бе станала по-смирена и покорна. Мелизанда беше прекалено горда и независима.
Когато пристигна в бащиния си дом, разбра, че е сбъркал, като не съобщи на Мелизанда намеренията си. Това бе предизвикало много перипетии.
Учуди се, че баща му не го приветства още на пристанището. Майка му го покани в огромната гостна, където нищо не беше подготвено за посрещането му, а Иърин бе известна с ирландското си гостоприемство. На всеки непознат се предлагаше храна и легло, а него го посрещна само луната.
Разстроена, майка му нареди да приготвят ядене. Гледаше го учудено.
— Нямахме ни най-малка представа, че се връщаш — каза тя.
— В писмото, което изпратих на Мелизанда, беше посочена дори датата на пристигането ми.
Иърин се намръщи.
— Трябва да е станала грешка. Мелизанда отплава с Дария и Брайс за Есекс точно преди седмица. Навярно не е получила писмото ти.
Конар се изправи, чувствайки как слепоочията му започват да пулсират от гняв. Всичко му стана ясно. Мелизанда отново му беше избягала.
— Не, майко — успя да произнесе по-спокойно той, — сигурен съм, че Мелизанда е получила известието ми.
— Конар, аз и баща ти й разрешихме да замине. Заедно със сестра ти и Брайс тя отплава при Ерик. Пътят им е далеч от бреговете на Франция.