Тя успя да освободи ръката си.
— Аз искам да се върна в моя свят, в моя дом, при моята земя, но без теб!
— Домът и земята вървят заедно с мен, защото съм твой съпруг, Мелизанда.
— Аз ще успея да получа анулиране на брака, независимо дали искаш или не.
За момент настъпи тишина. Конар беше стиснал устни, очите му бяха като от лед.
Вдигна крак и стъпи на един камък. Мелизанда не знаеше какъв дявол се е вселил в нея, но усещаше, че неговото присъствие я кара да се държи така глупаво и безразсъдно. Тя се хвърли отгоре му и успя да го събори. Това я изпълни с ликуване. Великият принц Конар — повален в потока с изкаляна мантия. Тя се обърна, готова да избяга, но усети пръстите му да се впиват в края на синята й памучна туника, която носеше върху роклята си.
— Пусни ме! — извика Мелизанда, дърпайки туниката.
— Никога няма да те пусна — отвърна той.
След миг тя се намери във водата заедно с него. Дъхът й секна в прегръдката му. В следващия момент скочи на крака и отново хукна.
Затича през потока запъхтяна, молейки се да успее да му избяга. Трябваше да намери някакво убежище, където да успокои сърцето и духът си.
Удари си крака в един речен камък и се забави за момент. Помисли, че той я догонва, обърна се, но зад нея нямаше никой. Заобикаляше я само гъста зелена гора. Тук-там между клоните проникваха слънчеви лъчи. Мелизанда присви очи, опитвайки се да го съзре сред дърветата, след това се обърна и продължи да бяга.
Изведнъж го видя. Той беше пред нея. Изпреварил я беше на гърба на Тор. Мелизанда простена и се втурна обратно. Бойният жребец продължи по реката, за да й отреже пътя. Тя отново промени посоката и той пак се оказа пред нея.
— Какво виждат очите ми! Великият Господар на вълците се нуждае от кон, за да хване собствената си жена?
— Запомни, скъпа, аз използвам всички средства, за да получа своето. И отново ти напомням, че никога няма да те пусна да си отидеш.
Той скочи от коня, под ботушите му шуртеше вода. Мелизанда успя да се отдръпне, но се удари в един камък и политна към водата. Конар я сграбчи точно преди да се удари и я изнесе от потока. Тя цялата трепереше от студената вода и от допира на ръцете му.
Той я остави на земята и се надвеси над нея.
— Пусни ме да си вървя — прошепна Мелизанда.
— Казах вече, че никога няма да те пусна.
Тя се опита да го спре, като опря ръце в гърдите му, но беше твърде късно. Взря се в тези дълбоки сини очи, търсейки истината. Прехапа устни, когато той се наведе още повече над нея, повдигна ръцете й и ги прикова високо над главата.
Почувствала бе същия студ при първата им среща. Сега усети всички огньове на ада в себе си. Дишаше учестено, сърцето й биеше лудо. Въпреки вътрешния огън, трепереше. Погледна тези изсечени викингски черти на лицето му, особените очи, релефните мускули на ръцете.
Мислеше, че винаги го е мразила. За свое учудване разбра, че не е точно така. Негодуваше срещу онова, което беше направил с нея. Той я провокираше и тя изпитваше нужда да го предизвиква.
Сега, когато той беше отгоре й, тя се уплаши, но не както друг път. Всъщност не се страхуваше от него, страхуваше се от себе си, от начина, по който той я караше да се чувства. Тя разтърси глава.
— Най-умното е да анулираме този брак. Ти винаги си държал повече на собствената си страна и винаги първата ти мисъл е за нея. Има толкова други неща, които желаеш — успя да изрече Мелизанда.
— Не желая нищо друго освен теб — възрази той.
— Време е да се връщаме — Мелизанда за последен път се опита да се измъкне. — Всички ни чакат. Не са те виждали толкова време.
— Чак сега ли се сети, че трябва да се прибереш в крепостта?
— Моля те, ако…
— Твърде късно е да се молиш. — Промърмори той и сините му очи проникнаха в сърцето й и в душата и. — Страхувам се, че за анулиране на брака ни и дума не може да става.
Сега тя го разбра съвсем ясно.
— Не! — опита се да го отблъсне. Думите й замряха в целувката му.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Когато тръгна да търси Мелизанза, Конар бе твърдо решен да я накаже.
Тя не го посрещна заедно с всички останали и първото му желание беше като я намери, силно да я дръпне за косата. Искаше да й причини болка.
След като я видя обаче, бързо промени намерението си.
По време на дългата им раздяла тя коренно се беше променила. При последната им среща приличаше на ранно напъпила роза и всички се досещаха, че ще се превърне в хубавица. Но промяната беше невероятна. Сега Мелизанда беше висока, стройна и грациозна жена. Заоблените й форми внушаваха сдържана чувственост. Детските бузи вече ги нямаше. Под дългите гъсти мигли светеха най-красивите виолетови очи, които Конар бе виждал. Мелизанда нямаше равна по хубост. И беше негова съпруга.