Мелизанда винаги се противопоставяше на всяко негово предложение, но този път замълча и той усети, че тя цялата трепери от студ. Потеглиха нагоре по потока. Намериха коня й, той хвана юздата и го поведе с тях към крепостта.
Мелизанда мълчеше, опитвайки се да не се допира много-много до него. Когато стигнаха крепостта, влязоха през портите и спряха пред замъка. Тя го попита с подозрение:
— Какво те накара да дойдеш?
Конар не отговори и тя се обърна да го погледне в очите.
— Ще ти кажа довечера, скъпа — обеща той.
Тя се опита да скочи от коня сама, но Конар я задържа. Слезе пръв и й подаде ръка.
— Мога и сама!
— Моля те, Мелизанда. Нека не се караме.
Тя го погледна, поклати глава и очите й заблестяха.
— Искаш мир, така ли? Не, не съм съгласна. Твърде дълго ме пренебрегваше и обиждаше.
Конар нежно се усмихна. Хвана я през кръста, притисна мокрото й тяло към себе си и я повдигна над земята. Без да иска, тя постави ръце на мокрите му рамене, за да се задържи.
— Повече няма да те пренебрегвам — обеща й той. — Но ако не ме слушаш, ще си получиш наказанието.
— Конар! — повика го брат му Ерик. Конар остави Мелизанда на земята.
Тя рязко се обърна и кичури мокра коса го удариха през лицето.
Той избърса мокрите си бузи и я привлече отново към себе си. Ерик се намръщи.
— Виждам, че си намерил жена си, но какво става? Добре ли сте?
Въпросът беше логичен, тъй като и двамата бяха мокри до кости.
Конар се усмихна, повдигна кичур от черната коса на Мелизанда и я погали нежно с пръсти.
— Наистина, Ерик. Чувстваме се отлично. Срещата ни беше толкова бурна, че паднахме в потока.
Мелизанда потръпна при допира му, изопната като струна, но не отрече казаното от него. Той усети, че й е студено и я подкани да влезе в къщата да се стопли.
Мелизанда изтича покрай двамата и Ерик постави ръка на рамото на брат си.
— Ела да опитаме виното, което ми донесе.
— Съжалявам, но целият съм мокър…
— Тогава ще наредя да ни поднесат виното в покоите ти.
Влязоха заедно в залата. Рианон подреждаше масата и ги погледна учудено. Ерик й обясни как Конар и жена му паднали в потока.
— Да — каза Рианон, — изпратих жена ти да си вземе вана. — Тя се подвоуми за момент, поглеждайки с любопитство към Конар. — Тя е в най-отдалечената стая, вляво от стълбите. Твоите вещи са в съседната стая. Под гоблена на стената има тайна врата. Това устройва ли те?
Конар я прегърна през раменете и я целуна по бузата, като внимаваше да не измокри синята й рокля.
— Чудесно — увери я той.
— Вече приготвят топла вода и за тебе.
— А също и… — започна Ерик.
— …и вино, господарю мой — допълни Рианон досетливо.
— Благодаря ти, любима — каза Ерик. Той я привлече към себе си и я целуна нежно. Конар ги наблюдаваше с мъка в сърцето и за първи път усети, че завижда на брат си. Не точно защото е дошъл тук и се е установил здраво на тази земя, а защото го е сторил… и е щастлив. Беше васал на велик крал, управляваше добре домакинството си и имаше красива жена, която го обичаше. Синът му беше вече голям и силен, дъщеря му — още бебе. От домашното огнище струеше топлина и от всяко ъгълче извираше смях и радост.
Конар осъзна, че досега не е търсил топлина. Дори не знаеше, че я желае. Беше твърде зает да се бие в Ейре, след това у дома, за да запази земята си. Земята на Мелизанда. Сега Мелизанда го обвиняваше, че я е пренебрегнал, но нима имаше друг избор? Когато се запознаха, тя беше дете. Трябваше да й даде време да порасне.
Той благодари на Ерик за грижите и избърза пред брат си нагоре по стълбите. Когато се качиха в стаята, Конар завари слугите да наливат гореща вода в дървената вана. Той бързо съблече мокрите си дрехи и с въздишка на удоволствие се потопи в коритото. Ерик му подаде чаша с вино и Конар се усмихна.
— Ти си избра чудесна жена, Ерик. Достойна вълчица.
Ерик се намръщи, но след това прие шегата и се засмя.
— Така е, братко. — Той седна в креслото до камината и вдигна краката си на малкото столче пред нея, после вдигна чашата си.
— За твое здраве, братко.
— И за твоето също — отвърна Конар и замълча. — Като си помисля, трудно бих могъл да променя нещо в миналото си и все пак остава някаква празнота.
Ерик вдигна ръка, облегна се удобно и отвърна:
— Не разбирам от какво не си доволен. Вече ти викат Френския вълк, великия спасител. Ти спечели славата си, биейки се с баща ни за чичо Нийл. Победи датчаните още в първата битка и те все още говорят за подвига ти.
Конар се облегна назад и потопи главата си във водата. После изчака водата да се стече по лицето му.