— Да завладееш земя е по-лесно, отколкото да я задържиш — каза той уморено. Забарабани с пръсти върху ваната и погледна към Ерик. — От първия ден, когато стъпих на френския бряг и победих датчаните, чувам слухове за огромна датска армия, която иска да превземе Франция и да стигне до Париж.
— Аз също чух нещо такова — каза му Ерик. — Алфред отблъсна датчаните тук на юг и те се насочиха към френския бряг. Френските благородници са твърде разпокъсани след разделянето на земята между Лотар и братята му, наследниците на Шарлеман. Властта е в ръцете на владетели като теб.
Конар сбърчи чело и въздъхна.
— Сигурно. Аз сключих съюз с граф Одо и вярвам, че заедно можем да защитим земите си. Но имам и врагове.
— Да, знам, Жофроа, синът на Жерар.
Конар отново се намръщи.
— Какво си чул?
— Разни певци, свирачи, фокусници — цялата пътуваща измет говори, братко. Да не споменавам и голямото ни приказливо семейство. Чухме дори една поема за това как си спасил жена си от ръцете на един злодей.
— Хм. За това ли се разказва в поемата?
— Да — отговори Ерик, изправяйки се да долее чашата на брат си. — Това е основното. Но чух Мелизанда да влага друг смисъл в нея — че е сменила един дявол е друг.
Конар се вгледа в Ерик, за да разбере дали брат му не се шегува. С мъка овладя гнева си. Първият му импулс беше да изскочи от водата и да се хвърли към Ерик — както се биеха като деца. Но вече не бяха малки.
Разбираше, че брат му го предизвиква към откровеност. Затова се облегна удобно във ваната и покри очи с кърпата за баня.
— Доколкото си спомням — промърмори Конар дълбокомислено, — когато се запознахте, жена ти не беше влюбена в теб. Дори — ако паметта не ме лъже — говореше се, че веднъж те е пронизала със стрела!
Усети ръката на Ерик да го притиска към дъното на ваната. Сам се потопи дълбоко и когато се изправи, хвърли кърпата към брат си, като намокри ризата му.
— Това е неудобството на голямото семейство — промърмори Ерик.
Конар се намръщи и после продължи мислите си:
— Мелизанда смята, че съм жесток с нея.
— Трудно е да се разбере какво мисли. Тя е внимателна и учтива, но се държи на разстояние от мен. Предпочита да е с Рианон и Дария — и с Брайс. Обича да си играе с децата и това й е приятно. Но мисля, че въпреки близостта си с Дария и Рианон, тя не споделя и е тях. — Той се размърда. — Все пак Дария ти е сестра, твоя кръв. Всички виждат, че сме задружно семейство и жена ти не е глупачка да издаде мислите си пред някой от нас. Всъщност тя е прекалено умна млада жена и притежава много дарби. Видях как Брайс я учеше да се бие с меч, но всъщност учителят беше тя, уверявам те.
Конар поклати глава раздразнен.
— В деня, когато я срещнах, носеше позлатена ризница и предвождаше войниците си. Падна право в ръцете на врага. Сега надявам се разбираш, защо исках да я държа на безопасно място.
Конар хвърли изпитателен поглед към Ерик.
— Тя се учи и на други неща, не само да върти меча. Край потока я заварих как се опитва да прелъсти Грегъри.
— Грегъри?
— Учеше го на любовни игри.
— Грегъри? — повтори учудено Ерик.
— Не се безпокой. Сигурен съм, че се опитваше да го накара да я отърве от мен. От негова страна нямаше нищо. Той дори ми се извини.
— Но той е само момче…
— Да — въздъхна Ерик. — Но на неговите години и ти, и аз вече се сражавахме с баща ни.
— Татко знаеше какви трудности ни очакват и ни подготви за тях. Сега Алфред знае много неща. Той се би достойно и постигна победа. Прекарва много време с математици и други учени. Мисля, че идеята Грегъри да стане свещеник е негова, макар че съм сигурен, че ще остави момчето само да реши. Все пак те моля за извинение, Конар, защото това е станало в дома ми.
— По нейно желание, Ерик. Мелизанда дойде тук въпреки волята ми и повярвай, познавам я по-добре отколкото можеш да си представиш. Ти нямаш никаква вина, братко. — Конар се поколеба за момент. — Още веднъж се уверих, че Мелизанда ме смята за чудовище. За нея аз съм викинг, а всички викинги са злодеи. Знай, че никога не съм се държал грубо, въпреки че тя много пъти ме е предизвиквала. Нещата са толкова сложни. Жерар уби баща й, въпреки че му бе роднина. Виждам, че синът му се стреми да завладее земята му и Мелизанда.
— Сигурен съм, че църквата никога не би подкрепила един брак между Мелизанда и Жофроа, дори тя да беше свободна.
Конар поклати глава:
— Не съм сигурен, че разбираш ситуацията. В Ирландия има много крале, но те се подчиняват на Ард-Рий. Тук Алфред се би дълго и не му беше лесно. Той се бори не само за власт, но и да създаде закони. Докато във Франция, както казваш, земите са разпокъсани и кралската власт е слаба. Бароните укрепват замъците си, за да се предпазят от нападения, но издържат само най-силните.