Не искаше да се връща в гостната без нея. Отиде в стаята си и бързо намери тайната врата, за която му спомена Рианон. Наведе се и тихо я отвори.
Отначало Мелизанда не го забеляза. Тя седеше в края на леглото, облечена в сребриста мантия върху синя рокля, и решеше дългата си коса. Гледаше вратата в тревожно очакване какво ще направи той.
Конар се изправи със скръстени на гърдите ръце и я загледа. След миг тя се изправи и прекоси стаята. Приближи един от прозорците и погледна надолу към двора. Слънчевите лъчи запалиха синкав огън в косата й и хвърлиха чудни сенки върху лицето й. Конар почувства как в тялото му да се надига неописуемото желание, което изпита днес край водата. Нещо в нея привличаше и предизвикваше мъжете, някаква вълнуваща чувственост.
Тя беше негова жена.
Настроена е враждебно и то повече от всякога, помисли си Конар. И въобще не смяташе да изпълни обещанието си за тази вечер. Страните й бяха бледи просто от страх.
Мелизанда се обърна и го видя. Понечи да извика, изглеждаше съвсем объркана.
— Какво ти е, мила? — промълви Конар. Тя се изчерви.
— Сигурно е от студената вода, съжалявам. Прости ми отсъствието тази вечер…
— Разбира се. — Той се приближи до нея и докосна бузите й. — Да, любов моя, благодаря на бога, че нямаш треска. Но нека ти помогна да се съблечеш. Ще изпратя да съобщят долу в залата, че ще остана при теб.
— Не! Няма нужда! Иди при семейството си, толкова отдавна не сте се виждали…
— И да те пренебрегна сега, когато си болна?
— Ти ме пренебрегваш толкова години! — възнегодува тя незабавно, забравяйки, че се преструва на болна.
Конар се усмихна.
— Е, добре, жено, виждам, че се чувстваш добре. Имаш две възможности. Или слизаме на обяда с останалите, или веднага се събличаш и си лягаме заедно. Аз предпочитам втория вариант.
— Ти си непоносим! Нима се съмняваш в думите ми?
— Да, така е!
— Казвам ти, че не се чувствам добре…
— Сигурен съм, че казваш истината. Присъствието ми тук ти причинява главоболие. Но ти обещавам, че ще се погрижа за това по-късно. Какво избираш, Мелизанда?
Тя профуча покрай него и на вратата видя, че резето, което беше спуснала, е непокътнато. Изгледа го въпросително.
— Разбира се, скъпа, има врата между двете стаи. Това е къщата на брат ми, нали помниш?
Мелизанда отвори вратата.
— Почакай малко, скъпа! — повика я той. Тя се спря и се обърна към него.
Конар се приближи и повдигна брадичката й. Тя искаше да го отблъсне, но се въздържа, кипейки от гняв.
— Какво искаш?
— Даде ми дума, жено, че тази вечер ще изпълниш брачните си задълженията. Ти обеща, Мелизанда.
— Не се чувствам добре — настоя тя.
— Ще изпълниш обещанието си дори и мъртва.
Тя повдигна по-високо брадичка, за да се освободи, очите й блестяха от гняв.
— Толкова си груб — прошепна тя възмутено. — Държиш се като…
— Като викинг?
Мелизанда замълча.
— Сега се държа просто като съпруг — ни повече, ни по-малко.
— Ще видим! — изсъска тя.
Той се засмя, но без радост, отвори вратата и й се поклони ниско.
— Нека бъде както бог пожелае. Но независимо от всичко ти ще изпълниш обещанието си.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Конар успя да настигне Мелизанда преди стълбището. Хвана я за лакътя.
— Милейди, хайде да влезем заедно.
Мелизанда наведе леко глава и гъстите й тъмни мигли скриха очите й. Не се противопостави, макар че това явно й струва много усилия. Опита се да го предизвика с мек и подигравателен тон:
— Нима трябва да се правим на влюбена двойка? Всички знаят, че едва се познаваме.
— Всички знаят, че нещата са се променили — възрази Конар. — Брат ми ме увери, че ще се радва да чуе нощните ни страсти.
Мелизанда се изчерви и отново притвори очи.
— Нима обсъждаш всичките ни проблеми със семейството си?
— Ти си тази, която ме уверява, че сме просто двама непознати — продължи той и се усмихна. Погледите им отново се срещнаха. — Моля те да се държиш прилично — предупреди я той, когато стигнаха до голямата зала, където ги очакваше цялото семейство.
— Мелизанда? — Рианон бързо стана и ги посрещна загрижена. — Сигурна ли си, че се чувстваш по-добре? — Тя докосна с ръка челото й. — Да нямаш треска?
— Приключението край потока й се е отразило зле — вместо нея се обади Конар, — но тя реши да обядва с нас.
Мелизанда му хвърли изпълнен с неприязън поглед, но се усмихна на домакинята.
— Тук сред всички, ще ми е по-добре, Рианон. Пръстите на Конар бяха здраво сключени около китката й.
— Чакаха ни достатъчно, хайде да сядаме.