Той я поведе към местата им на дългата маса. Мелизанда побърза да се усмихне на Брайс, настанен от другата й страна. Конар усети, че завижда на приятелските й отношения с по младия му брат. Дори усети и малко ревност, въпреки че вярваше безпределно на братята и сестрите си. Би им поверил своя живот и живота на жена си без да се замисли.
Мелизанда му обърна демонстративно гръб и започна дълъг разговор с Брайс за коне. В началото Конар се опита да следи какво си говорят, но след това погледна Рианон, която седеше от дясната му страна.
— Трябва да имаш търпение — каза тя меко, като му хвърли подозрителен поглед със сребристите си очи. — Мили братко, ти имаш славата на голям деспот.
Той свъси вежди, но снаха му се усмихна още по-широко и весело.
— Толкова много ми напомняш Ерик и баща си. Дразни те непокорството на жена ти и затова се ядосваш. Ти много я харесваш.
Конар се отпусна и й отвърна с усмивка:
— Никога не съм казвал, че не я харесвам. Всъщност съм пленен от нея.
— Чак пък пленен… — подразни го Рианон, но той не се разсърди. Тя отдавна беше съпруга на брат му и се считаше за член на семейството. — Важното е не да си пленен. Тя е толкова очарователна, че дори мъртвец би я пожелал. Исках да ти кажа, че трябва да обичаш жена си. Не ми се сърди, Конар. Скъпи сте ми и двамата.
Той погали ръката й.
— Мила сестро, не се обиждам. Аз обичам жена си. Тя е тази, която не ме харесва, и за нея съм само един викинг. А в устата й това е по-лошо и от дявола.
Рианон посегна към чашата си, отпи глътка вино и продължи да го гледа внимателно.
— Дори не можеш да си представиш какво значат северняците за хората тук. Дори мисълта те да са ни съюзници ни ужасяваше.
Той се втренчи в нея и тя продължи.
— Конар, трябва да признаеш, че викингите нападат безпричинно, гаврят се с убитите, плячкосват градовете, крадат и изнасилват.
В този момент се намеси Ерик.
— Пак ли приказвате за мен?
Конар поклати отрицателно глава.
— Не, този път аз съм на мушката — отговори той развеселен. Рианон побърза да се усмихне. Ерик я целуна леко по устните и Конар се обърна на другата страна, за да не им пречи. Той посегна към чашата поставена между него и Мелизанда, от която трябваше да пият и двамата. Такъв беше обичаят. Пръстите му докоснаха нейните. Тя го погледна и той видя, че не говори вече с Брайс, нито слуша него и Рианон.
Наблюдаваше Мергуин и Брена, които разговаряха в дъното на масата.
В момента, в който погледите им се срещнаха, тя отдръпна като попарена пръстите си.
— Заповядай, ти си първа — покани я той.
— Не, милорд — отказа Мелизанда, — винаги втора. Той вдигна чашата и й я подаде.
— Пийни, Мелизанда, сигурно ще ти подейства добре.
Тя пое чашата и я изпи на един дъх. Върна му я празна.
— Мисля, че ще ми дойде добре — примири се тя.
— Сигурно — съгласи се Конар, — сега ще донесат още. Млада девойка се приближи бързо и напълни отново чашата.
Мелизанда се обърна на другата страна, но Брайс в това време го попита:
— Ще останеш ли при нас, Конар?
Конар се канеше да отговори, но се сети, че Мелизанда не знае, че е дошъл да я вземе и отговори неопределено.
— Все още не знам. Зависи от вятъра.
Брайс повдигна учудено вежди. Той знаеше майсторството на Конар като капитан и макар че плаването зависеше и от вятъра и от приливите, това не би го спряло. Той не настоя да научи плановете на брат си, но му каза, че ще се радва да остане за по-дълго.
— Радвам се, че си тук. Мелизанда те очакваше с нетърпение. Тя се чувства толкова самотна без теб.
Мелизанда премести поглед от съпруга си към Брайс.
— Да, радостта ми е огромна — потвърди тя.
Конар веднага разбра, че тя мисли точно обратното. Той се усмихна и разряза парче месо с ножа си. Масата беше отрупана с глиганско, сърнешко, заешко и няколко вида птиче месо. Всичко беше отлично приготвено и опечено на жарава. Това му хареса и помисли, че жената на брат му се справя добре с домакинството. Искаше му се Мелизанда да бъде също така добра домакиня в собствения им дом. Но знаеше, че тя иска да властва, да му се налага и да ръководи собствената си съдба без него.
Сам разбираше, че не е достатъчно справедлив към нея. Мелизанда беше откъсната от дома си дълго време и то благодарение на него.
Рианон го съветваше да я обича. Но той наистина я обичаше. Тя често го вбесяваше, но враждебността й беше открита и честна. Предизвикваше го както рядко някой мъж се беше осмелявал. Беше смела и тази смелост го плашеше. Тя можеше да й донесе много беди.
Мелизанда забеляза втренчения му поглед и се обърна към него. Изчерви се и посегна отново към чашата.