Той влезе в стаята й, където тя се беше барикадирала преди вечерята, без да откъсва поглед от лицето й. Хвърли я върху леглото и тя извика. Конар я остави и отиде да сложи резето на вратата. Когато се обърна, тя стоеше изправена на краката си, търсейки мястото, от което той влезе преди малко, за да го използва за бягството си.
Конар направи крачка към нея.
— Ти ми даде дума — припомни й той.
Тя направи крачка назад, овлажни устните си и полузатвори клепачи.
— Болна съм! — опита се да се защити тя. — Много съм уморена…
Конар изсумтя, показвайки, че не й вярва.
— Ти си толкова уморена, колкото препичал се на слънцето вол, скъпа.
— Как смееш! — възмути се тя. — Мислех, че поне малко ме познаваш, че ме разбираш? Нямаш никакви права над мен. Ако само посмееш да ме приближиш, повярвай ми, ще викам за помощ.
Тя извика, но звукът заглъхна в прегръдката му. Той я повдигна от земята и заедно с нея се хвърли на леглото.
— Викай, Мелизанда! Викай колкото сила имаш и колкото дълго можеш да издържиш. Нека всички те чуят. Никой няма да се бърка в работите на семейството ми. Ти си моя жена. Нека всички чуят. Това е най-лесният начин да разберат, че вече си наистина моя и никога няма да си отидеш.
Мелизанда лежеше бледа, поразена на леглото. Дишаше тежко, без да помръдне. Чу се изтерзания й шепот.
— Зная, че всичко, което искаш, е консумирането на брака ни. Това е гаранцията, че си граф и че владенията ми са твои.
Проклета да е! Конар се ядосваше на близките си, които лесно се бяха поддали на чара й. В гласа й имаше нещо, което го развълнува. То предизвика в него, ако не съжаление, то поне нежност въпреки гнева му, въпреки изгарящото го желание, въпреки взетото решение.
Погали я по бузата. При допира усети нежната плът под огромните си, изхабени в битките ръце. Очите й бяха широко отворени и влажни, е виолетов блясък.
— Трябва да разбереш, Мелизанда. Грешиш. Искам и търся само теб.
Тя притвори очи.
— Не ти вярвам.
— Тази нощ ще разбереш.
Тя отново го погледна.
— Ти ми даде дума, Мелизанда. И си длъжна да изпълниш обещанието си.
— Не мога! — заплака тя безпомощно, миглите й отново трепнаха.
Той усещаше силните удари на сърцето й. Нима се страхуваше наистина? Мелизанда?
— Колко странно — продължи той, — мислех, че дъщерята на Манон държи на думата си.
Тя отново го погледна. Конар разбра, че е намерил думите, които ще я трогнат. Усети, че тя трепери цялата под него. Тя го докара до лудост тази вечер и дори преди малко около масата. Ако е необходимо, той щеше да използва сила, но тя щеше да му принадлежи.
А сега искаше да я спечели. С нежност.
— Желая те чиста и благоуханна, тръпнеща и искаща — подсети я той тъжно.
Тя не отговори. Той се изправи с вперени в нея очи.
— Ще ти дам време, Мелизанда. Когато се върна, искам да изпълниш обещанието си.
Обърна се и напусна стаята през тайната врата към своята стая.
Внимателно затвори вратата зад себе си. Какъв глупак съм, самообвини се той гласно. Приближи се към камината и протегна ръце да ги стопли на жарта. Какво ли щеше да се случи? Дали Мелизанда вече не бе побягнала надолу но стълбите, търсейки Рианон с някое невероятно обяснение за тежката си болест и нуждата от някой прислужник край леглото й през нощта?
Да, няма друг изход, скъпа! Това ще стане сега, тази нощ, прошепна той на себе си. Продължи да чака изморен и измъчен, молейки се всичко да е наред.
Лицето му се зачерви от топлината на пламъците. Най-накрая той откъсна очи от светлината и се запъти към тайната врата. Сигурно беше избягала, но той щеше да я върне. Не знаеше какво би направил по-нататък, но никога не би позволил да му избяга още веднъж.
Сърцето му биеше тревожно в очакване и за момент сякаш спря, когато влезе в нейната стая. Мелизанда беше вътре.
Облечена в тънка къса нощница с цвета на очите й. Стоеше е гръб към него и гледаше в огъня на камината. Беше разпуснала разкошната си коса, току-що сресана, мека като най-ценната коприна, която можеше да се намери по средиземноморието. Тя се увиваше и спускаше на вълни във величествен черен водопад по гърба й, а под късата прозрачна нощница се загатваха чудните и форми. Той виждаше извивката на гърба и бедрата й.
Приближи се бавно и сложи ръце на раменете й. Повдигна косата й и почувства желанието й. Докосна с устни нежната шия и усети ускорения й пулс.