Пръстите й се впиха в тялото му, сграбчиха страстно косата му и отново хванаха чаршафа. Неочаквана възбуждаща светкавица прониза тялото му, почувствал отговора на тялото й и усещаш сладостта му. Той продължи безмилостно да я превзема.
Чу възбуден вик. Тя се изви и застена от възбуда. По тялото на Конар премина победоносна вълна и той почувства как тялото й се отпусна в ръцете му. Той беше мечтал да я възбуди, да я прелъсти и го беше постигнал. Сега тя беше топла и влажна и това му донесе ново желание.
Той се надигна, изхлузи ботушите си и свали остатъка от дрехите. Дори сега тя се опита да се свие на кълбо и да го отблъсне с колене.
— Не, мила!
Той отново я привлече към себе си, без да обръща внимание на ризата, която остана на гърба му. Прекрачи я, черната й коса се разпиля ветрилообразно. Тя затвори очи, не искаше да го гледа и избягваше погледа му.
Той отново потърси устните й, успя да ги разтвори и вкара езика си.
— Наслади са на любовта — прошепна той и прехвърли тежестта си между бедрата й. Членът му я докосна и тя едва преглътна от възбуда, усещайки твърдостта му. Той я докосна с него и внимателно се опита да проникне в нея. Тя беше бяла като чаршафа. Хапеше долната си устна. Той продължи да прониква. Тя застена, прехапа устни, опитвайки се да спре надигащият се вик на наслада. Той се движеше бавно и внимателно, но при следващото му движение чу вик на болка, нежно я прегърна, чувствайки, колко много я боли.
— Вече свърши — увери я той и я притисна в прегръдките си. Усети члена си да пулсира в нея, необходимостта да я задоволи. Той я притискаше към себе си, прегръщаше хълбоците й. Тя зарови лице в рамото му, пръстите й се впиха в ръцете му. Той повече не можеше да се сдържа. Започна бавно да се движи в нея.
Тя беше влажна, топла и податлива. Беше го обгърнала като кания, всеки удар му носеше наслада. Той я притискаше към себе си и навлизаше все по-дълбоко, ускорявайки ударите в желанието да се освободи. Той я чувстваше отвсякъде, изпълваше я цялата, спря и отново продължи в собствения си ритъм. Държеше ръцете си на хълбоците й, подканяйки я да го поеме все по-навътре и по-навътре.
Искаше я цялата.
Да почувства сама сладкото освобождаване, което досега не познаваше.
Телата им се срещаха и намираха. Конар почувства огромен огън да избухва вътре в него. Той се освободи с два-три тласъка и я изпълни с топлината на семето си, отново и отново. Оргазмът му беше изключителен, бурен. Заля го целия като вълна и го разтресе. Той почти падна върху нея е цялата си тежест.
В същото време почувства как тя се изви като арфа, трепереща под него, доказателство, че я беше задоволил.
Задъхан се отпусна до нея. След малко я погледна и видя широко отворените й очи, вперени в тавана. Тя беше почувствала погледа му, сведе мигли и се обърна настрани.
Той стисна челюсти, възхитен от удоволствието, което му беше доставила, но отчаян от враждебността, която тя изглежда все още изпитваше към него.
— Е как беше, по варварски? — пошегува се той.
— Нали ми заповяда да те желая — изсъска тя в отговор.
Усети гърба й. Дори той го възбуждаше. Погали я отзад.
— Радвам се, че ти доставих удоволствие — той продължи да я гали.
— Нямах избор.
— Разбира се, че нямаше. Трябваше да изпълниш дадената дума. Страхувах се, че пак ще избягаш.
Тя се обърна рязко. В очите й бушуваше виолетов огън.
— И какво, ако бях избягала? Какво от това? Нима щеше да ме оставиш на мира?
Той се усмихна и се облегна на възглавницата, впечатлен от гледката на огромните й гърди.
— Сигурно.
Чу се отчаяна ругатня и тя отново се опита да се обърне. Той я хвана и я прегърна нежно. Засмя се.
— Но можеше и да не те пусна. Аз съм викинг. Щях да те намеря и да те изнасиля. Нали искаше да чуеш точно това?
Тя стисна зъби побесняла.
— Така щеше да стане, нали? — попита тя.
— Никога няма да узнаем, мила. Защото ти ме чакаше, изкъпана и благоуханна. Желаеща… или поне показваща, че… ме желаеш.
Миглите й се спуснаха.
— Е, добре, обслужих те добре. Всичко е твое. Женитбата е законна и консумирана. Надявам се, сега да ме оставиш на мира. Постигна всичко, което искаше.
Той погали кичур черна коса. Тя беше мека като коприна. Усмихна се.
— Обясних ти, Мелизанда, че те желая.
— И желаеш всичко, което ми принадлежи.