— Желая теб — каза той твърдо.
Изправи се и най-накрая свали ризата от раменете си. Мелизанда видя движението на мускулите му и силните му ръце.
След това погледът й се насочи надолу към члена му и видя как той набъбва само от погледа й.
— Не! — прошепна тя и се отдръпна.
— Да, — отговори Конар и отново се наведе над нея. Ръцете й се опитаха да го спрат.
Но устните й не…
Те се отвориха, за да приемат неговите.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Най-накрая Мелизанда заспа. Тази нощ реалността и сънят й се смесиха. Тя чувстваше ръката му, рамото му под главата си, нежното докосване на пръстите, докато лежаха отпуснати.
Преди години Мелизанда реши никога да не бъде негова.
Сега това обещание й се струваше безмислено.
Усети, че Конар отново я докосва. Правеше го нежно и страстно. Доставяше й удоволствие.
Тя отвори очи и усети изучаващия му поглед да я изгаря отново. Страстният му израз я стреснаха. Изсечените черти на хубавото му лице я вълнуваха. Досега винаги избягваше да мисли за това колко привлекателен е всъщност Конар, но нима сега това я изпълваше с радост? Дори само погледът му предизвикваше у нея страстни тръпки. Той й действаше от началото на тяхното запознанство. След много перипетии нещата се бяха променили и никой не можеше да върне времето назад.
Сега Мелизанда бе негова завинаги.
Тя не искаше да мисли за Конар, не искаше да го ревнува. Този мъж си вземаше онова, което искаше и постъпваше според собствените си решения. Сега тя трябваше да открие защо той се е върнал.
Знаеше, че една от причините е да заздрави брака им.
Защо точно сега, след толкова години на раздяла?
Ръката му погали бузата й и той промърмори сънено: „Никакво анулиране, Мелизанда. Никога!“
Дали беше споделила с някого решението си за анулиране на брака, преди да говори с Грегъри вчера? Оттогава сякаш бяха минали векове. Вчера тя беше друг човек. Затвори очи, уморена, трепереща. Снощи Конар я беше открил и завладял, помисли тя. Ако не беше удържала на думата си, той щеше да я намери, където и да беше отишла. Решил беше най-после да станат мъж и жена. Отново чу гласа му:
— Вече знаеш, нали, скъпа?
Тя се обърна и отлепи гърба си от него. Никаква полза. Ръката му се раздвижи и се спря на бедрото й. В жеста му имаше много нежност. Странно, но след всичко случило се, този жест я разплака.
— Никакво анулиране — повтори той. В думите имаше нежност и решителност. Мелизанда разбра, че трябва да му отговори, иначе той щеше да продължи да я превзема с ласките си.
Ръцете му я възбуждаха. Тя стисна зъби и отвърна:
— Да, господарю, заклевам се. Анулиране няма да има.
Мелизанда се надяваше, че това е достатъчно. И наистина той беше доволен. Но пръстите му останаха разперени върху хълбока й. Въпреки че беше с гръб към него, тя усещаше силата на раменете му и изпъкналите мускули на гърдите му, нежното му окосмяване долу на корема, мъжката му сила. Чувстваше тази сила и сега. Сякаш имаше свой собствен живот.
Само едно докосване до гърба й възпламени желанието й отново. Не бе подготвена за страстта. Никога не бе изпитвала такива чувства, никога не я бе изгарял този копнеж. А на всичко отгоре Конар усещаше желанието й.
Той мълчеше, макар че Мелизанда беше сигурна, че е буден. Тя чувстваше допира му по цялата дължина на тялото си. Отново затвори очи. Не можеше да заспи от този допир. Беше невъзможно и да се отдръпне.
Накрая изтощението надделя, затвори очи и заспа дълбоко.
Когато късно сутринта се събуди, Мелизанда беше сама в леглото. Чувстваше се много изтощена. Постелята пазеше неговата миризма. Възглавницата още беше вдлъбната там, където преди малко лежеше главата му.
Никога не се бе чувствала така тъжна, разбита, разтревожена. Тя придърпа чаршафа към брадичката си. Разкъсваха я противоречиви чувства. През цялото време откакто бяха женени, тя се разкъсваше между две възможности. Беше си мечтала, когато порасне, да поиска анулиране на брака, да се върне в къщи и сама да си избере съпруг. Но Конар да дойде и да я направи своя жена. Винаги я беше привличал и навярно точно това предизвикваше част от враждебността й. Сега тя разбираше, че често се беше дразнила от начина му на живот — Конар знаеше какво иска и как да го постигне. Предполагаше, че тя ще остане непорочна и девствена, докато той си живее живота с други жени. Мелизанда знаеше за любовницата му в Дъблин; сигурно имаше такава и във Франция. Подозираше, че и Брена му е любовница. Гадателката беше почти постоянно с него, кимаше утвърдително и се смееше на думите му, докосваше ръката му. Той често се вслушваше в съветите й. Биди се забавляваше с ревността на Мелизанда и й обясняваше, че съпругата трябва да роди наследник на съпруга си и е длъжна да му е вярна, независимо какво прави той.