— Затова трябва да защитиш гърба си, братко. Враговете имат дълги ръце и ги протягат. Трябва много да внимаваш.
— Може да ни спаси само един съюз между бароните, защото кралят в Париж е слаб.
Ерик се раздвижи.
— Запомни, Конар, че ще дойдем веднага, ако се наложи. Вярвам, че завръщането на Мелизанда у дома и възобновяването на брачната ви клетва ще ти даде опората, от която се нуждаеш. Ако граф Одо мисли, че така трябва да постъпиш, направи го. Той е силен съюзник, сигурен съм.
— Аз също. — Мелизанда почувства в гласа му силно напрежение и страст, но не разбра думите му. Тя се наклони със зачервено лице, колената й се подкосиха.
Ето какво било! Гневът й беше неудържим.
Той се беше срещнал с граф Одо! И този велик барон го беше предупредил, че може да загуби владенията си, ако другите не признаят женитбата му.
Конар не беше дошъл заради самата нея! Не я отвеждаше в къщи от любов. Тя му трябваше, за да потвърди брака им. И сега след като бяха вече мъж и жена, тя не можеше да се отрече от съюза.
Но тя щеше да се отрече. Ще успее да му причини достатъчно неприятности.
Дишайки дълбоко, Мелизанда успя да се върне в стаята си. Облегна се на затворената врата, сърцето й щеше да изскочи. Сега беше поне наясно какво търсеше той.
Но това не променяше едно. С цялото си същество тя искаше да се върне у дома.
Сега това щеше да стане. Дори беше добре, защото тя знаеше истинските му намерения. Сега тя щеше да се добере до властта, която й принадлежеше.
И щеше да я използва!
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Следобед Мелизанда завари залата празна и успя да избяга бързо от къщата. Отиде в обора, където всички я познаваха. Поиска да й оседлаят жребеца, който обикновено яздеше. Младият коняр отговори, че трябва да поиска разрешение.
Мелизанда кипна. Конар е заповядал да не я пускат извън крепостните стени. Той искаше да е сигурен, че няма да избяга. Отново се бе подиграл с нея. Измами я! Необходимо е било да спи с нея, за да я прибере у дома! Тя просто му трябваше, за да задържи владенията си!
— Иди се оплачи на мъжа ми — подвикна тя на момчето. — Искам да яздя и мога да го направя и сама. Опитай се да ме спреш!
Искаше да каже последно сбогом на поточето, край което беше прекарала толкова приятни часове. Последно сбогом и на досегашния си начин на живот. Чувстваше, че е загубила нещо. Невинността си. Но беше спечелила друго. Опит. Искаше да види бистрия поток, да чуе ромона на водата. Тази нощ разбра, че всичко, за което беше мечтала, са само детски фантазии.
Преди конярчето да се върне, се появи Мергуин.
— Дайте на Мелизанда коня и доведи моята стара кранта. Аз ще я придружа.
Момчето се подчини и изтича да изпълни заповедите. Мелизанда погледна стария човек и се усмихна.
— Ти знаеше, че идва да ме отведе у дома, нали?
— Да, знаех — призна Мергуин. — Не бях определил правилно времето, но дори да те бях предупредил, ти не би ме изслушала.
Тя се засмя и прехапа устни.
— Може би — подвоуми се, но все пак попита: — Не видях днес Грегъри…
— Той се прибра в къщи. Тук нещата се промениха.
В това време момчето доведе конете. То подаде ръка на Мелизанда и тя се опря на него, макар че можеше да мине и без чужда помощ.
— Ела да помогнеш на мене, момче! — заповяда му Мергуин. — Господарката е сръчна като горска нимфа, а аз съм вече доста стар.
Мелизанда се усмихна, наблюдавайки как киселият старец е мъка качва хилавото си тяло на гърба на старата кранта. Гадателят се обърна към нея:
— Е, готов съм, да тръгваме.
Тя кимна и смушка коня. Прилепи се към шията му и препусна напред. След малко чу Мергуин да й подвиква.
— Казах да пояздим, не да се надбягваме — скара й се той. Тя се обърна, видя топлината в очите му и бързо се извини:
— Прощавай, забравих, че…
— Сега всичко е наред. Ти мислиш, че ако тичаш достатъчно бързо или препускаш, ще успееш да избягаш.
— Грешиш. Не искам да бягам. Отивам си у дома!
Мергуин я изгледа продължително и въздъхна:
— Да, ти си отиваш у дома. Започва се.
— Какво започва?
— Колелото се завъртя.
— Датчаните — помисли на глас Мелизанда с отвращение. — Те винаги идват. И без да си гадател можеш да се досетиш.
— Ще имаш и други трудности, не само с датчаните.
Тя рязко се обърна към него.
— Всичките ми премеждия са свързани с Конар. Ако си пропуснал да отгатнеш това, значи си лош гадател.
— Аз не съм гадател — отрече Мергуин с достойнство.
Стигнаха до пътечката, която водеше към потока. Мелизанда слезе от коня и тръгна към водата. Наведе се и изми лицето си. Старецът я последва.