Мелизанда се опита да ги подмине, но Рианон я беше видя ла да влиза и бързо се освободи от прегръдката на мъжа си.
— Толкова се радваме, че ни гостува, Мелизанда. Винаги сте добре дошла.
— Благодаря ти. Сигурно ще се върна пак. И се надявам, вие също да ни посетите.
— Разбира се! Ще дойдем. Винаги има начин да се срещне — отговори Рианон усмихната. — Децата са горе и те чакат да се сбогувате. Те толкова те обичат.
— Веднага се качвам.
Тя се обърна и изтича по стълбите. Гард я очакваше на вратата.
— Мама каза, че няма да си тръгнеш преди да ми кажеш довиждане.
— Никога не бих си тръгнала, без да те видя.
Мелизанда го повдигна от земята и седна на ръба на леглото, като го сложи в скута си. Залюля го, сякаш беше малко бебе.
— Скоро ще се храня заедно с големите в залата — повери й той своята тайната. — Вече съм достатъчно голям и също ще яздя заедно с татко и чичовците си.
— Защо бързаш толкова? — попита го тя.
— Ти си жена. Не можеш да разбереш.
— Да, аз съм жена, но имам опит в битките. Моля те, не бързай толкова — настоя тя.
— Нима наистина заминаваш? — попита момчето.
— Да, трябва. Отивам си в моя дом, както тук е твоят дом. Нали разбираш това, Гард?
Погледът му я развълнува. Беше като на баща му.
И като на чичо му Конар.
Тя потръпна и Гард го почувства.
— Нима трепериш от страх?
Мелизанда поклати отрицателно глава.
— Не, това е от нетърпение!
Той скочи на крака.
— Е, предполагам, че искаш да подържиш и сестра ми.
— Да, така е — Мелизанда стана и побърза към прекрасната люлка на бебето. Тя повдигна гугукащото пеленаче и го залюля нежно.
— Толкова е красива, Гард. Трябва да се грижиш за нея.
— Ще се грижа — обеща той. Мушна ръка под лакътя й.
— Когато и ти си имаш деца, ще се грижа и за тях. Те ще са ми братовчеди.
Деца…
Тя отново забеляза, че трепери. Погледна нагоре към стълбите.
Там стоеше Конар. Сините му очи бяха вперени в нея. Полазиха я тръпки.
Гард се обърна и също видя Конар. Извика и се затича към чичо си, който го вдигна и го хвърли във въздуха. След това го прегърна силно.
— Е, ще се видим на брега, нали, момко?
— Да, чичо! — съгласи се Гард. — Винаги когато ти потрябвам, съм готов.
Мелизанда остави бебето в люлката и го погали по бузката. След това бързо се измъкна от стаята. Конар остана с момчето. Тя вече беше се сбогувала с него и се опита да го заобиколи.
— Мелизанда! — повика я Гард.
Момчето се втурна към нея и я прегърна толкова силно, че тя едва успя да се задържи на крака. Наведе се, повдигна брадичката му и го целуна по бузата.
— Довиждане, Гард — каза тя, след това бързо се изправи и излезе от стаята, оставяйки го сам с чичо му.
Изтича надолу по стълбите.
Приближавайки залата, чу нежните звуци на лютня. Натам бързаха слуги с големи подноси, пълни с храна. Виждаха се цели диви прасета и пъстропери фазани, диви ягоди украсяваха ястията.
Рианон я видя да се връща и повдигна питащо вежди. Усмихна се потайно. Чак сега Мелизанда забеляза, че Конар вървеше след нея.
Чу скимтене и погледна надолу. Една от хрътките на Ерик се въртеше около масата. Името му бе Даг. Кучето я подуши и тя леко го погали.
— Трябва да кажа довиждане и на теб, нали? — прошепна тя нежно.
Кучето се завъртя, махайки радостно с опашка и отиде при Конар.
Мъжът й я поведе към масата. Тя се чудеше как да се освободи от допира му. Но засега трябваше да си дава вид, че нищо не се е случило.
— Да сядаме! Рианон и Ерик вече са заели местата си.
Тук бяха всички. Ерик и Рианон, Дария, Брайън, Брайс, Мергуин, Брена, приближени на Ерик англичани и норвежци. Мелизанда пак трябваше да дели чашата си с Конар. Тя му се усмихна студено и я пресуши наведнъж.
Той й позволи да го направи няколко пъти. Мелизанда разговаряше разгорещено с Брайс за коне. Описа му с какво нетърпение очаква да яхне Воин, големият кафяв жребец на баща си.
— Сигурно е остарял, но Филип и Гастон се грижат добре за него. Надявам се да ме помни.
— Едва ли — предупреди я Брайс. — Когато те е видял за последен път, ти си била момиченце. Внимавай, когато го яхаш за първи път.
— Надали ще имаш нужда от кон — внезапно се намеси Конар и тя се обърна учудена към него.
Нима й казва, че няма да язди коня на баща си в собствени те си земи?
— Воин е боен кон. Ти няма повече да воюваш.
— Нима си участват в битки? — възкликна Брайс. По лицето му се четеше възхищение и Мелизанда потръпна.
— Убиха баща ми и хората ни бягаха уплашени. Трябваше да ги поведа…
— Колко си била смела! — извика Дария.