— Беше прекрасна — намеси се отново Конар. — Нима никога не съм ви разказвал как се запознах с Мелизанда? Тя беше пленена от човека, който уби баща й.
— Но, Конар, понякога човек няма избор — защити я Рианон. Внезапно настъпи тишина и Мелизанда се изчерви. Чувстваше как всички я гледат.
— Жена ми е чудесен стрелец — весело се намеси Ерик. — Дори веднъж ме улучи със стрелата си.
— Моля те, не давай опасни идеи на Мелизанда — подхвърли Конар.
Всички се засмяха. Но Брайс продължи ентусиазиран:
— Мелизанда е най-добра с меча. Виждал ли си я как го върти, Конар?
— Все още не, братко, но ти вярвам.
— Тя тренираше почти всеки ден — продължи Брайс.
— И сега ли?
Пръстите на Мелизанда стиснаха чашата и тя се вторачи в нея. Чувстваше погледа му и усети как той се приближи към нея.
— Нима искаш отново да се биеш, скъпа?
— Винаги съм се надявала да живеем в мир — измъкна се умело тя от клопката.
— И защо тогава толкова се стараеш да си добър воин? — попита Конар.
Тя мило му се усмихна. Виното й помогна да се преструва.
— Надявам се да те промуша в съня ти, милорд — пошегува се тя с любезна усмивка.
Отново всички се засмяха, но Мелизанда чувстваше студенината в усмивката на Конар и леда в очите му. Отново отпи от виното.
Конар взе чашата от ръката й и попита тихо:
— Нима се нуждаеш от още смелост?
Тя поклати отрицателно глава и вирна брадичка.
— Не, милорд. Тази вечер ще поискам нещо от теб.
— Сега ли? — попита той.
— Да.
— И какво ще е то?
— Ти получи всичко, което пожела. Но трябва да ми дадеш нещо в замяна.
— Досега разбрах, че единственото ти желание е да ме промушиш с меча си. Какво ще поискаш още?
Мелизанда се опита отново да вземе чашата, но той я държеше здраво.
— Ако ще се пазарим, мила, по-добре е да си трезва и да забавиш темпото.
— Искаш да се пазарим?!
— Първо трябва да помисля! — отвърна й той. — Кажи какво искаш.
— Не тук, не сега! Снаха ти организира такова сърдечно изпращане. Същата, която е толкова добър стрелец…
— Да, но стана и добра съпруга.
— А може би брат ти е разбрал урока и е станал по-мил с нея.
— Може би… — Конар се забавляваше. Очите му се присвиха. — Но може би не!
Внезапно той бутна назад стола си и стана, хващайки ръката й. Тя го погледна изненадана, но той я повлече към вратата.
— Конар… — започна тя.
Той вече обясняваше на снаха си:
— Рианон, както винаги ти си чудесна домакиня. Благодарим ти за сърдечното изпращане, но трябва да ни извиниш — утре потегляме в зори и трябва да станем рано. Време е да лягаме.
Рианон се изправи, а след нея и Ерик.
— Разбира се — каза бързо Рианон, — трябва да си лягате.
— Наистина — съгласи се и Ерик, гледайки ги учудено, леко прехапал устни. Рианон го прегърна и това му достави удоволствие. Той сложи ръце на раменете й. — И аз мислех да си легна рано.
— Ние ще ви изпратим в зори — увери ги Рианон. — Трябва да ви пожелаем попътен вятър.
Сбогуваха се и Конар изведе Мелизанда от залата, здраво държейки я за лакътя. Преди тя да успее да се обади, вече бяха горе.
— Но какво правиш! Не успях дори да опитам вкусните гостби.
— Извинявай, скъпа — каза той, ала в тона му нямаше и капка съжаление, — но ти си причината за внезапното ми решение.
— Аз…
— Ти ме предизвика и хвърли въдицата. И аз захапах стръвта.
— Не зная какво…
— Знаеш много добре.
— Наистина не разбирам за какво говориш! Ти си невероятно груб и невъзпитан, както всеки… — избухна тя.
— Искаш да кажеш викинг? — завърши Конар. Стигнаха пред стаята й. Нейната стая! Там където тя спеше, преди той да пристигне.
Мелизанда го изпревари и блъсна вратата в лицето му с все сила.
Но не успя да я затвори.
Той нахълта вътре и блъсна с все сила вратата. Мелизанда подскочи от трясъка.
— Изплюй камъчето, Мелизанда. С какво искаш да ме изнудваш? — заповяда Конар. Гласът му беше студен. Стоеше със скръстени на гърдите ръце. Наблюдаваше я, облегнат на затворената врата.
Мелизанда разбра, че с него трябва да се държи решително, както постъпваше и той с нея. Заговори тихо и овладяно:
— Ти никога нямаше да дойдеш при мен, Конар, ако не ти трябвах.
Той се намръщи.
— За какво говориш?
— Ти се ожени за жена, която не обичаш.
Конар махна нетърпеливо с ръка.
— Разбира се, аз съм просто викинг! Лош, защото се ожених за тебе, не по-малко лош, задето те оставих на мира толкова години.
Мелизанда се направи, че не го е чула и продължи:
— Сега аз съм ти нужна. Ти си се срещнал с граф Одо и той те е предупредил, че трябва да укрепиш брака си, за да получиш признание от бароните. Затова дойде — защото ти трябвам, за да повторя брачната клетва отново.