Воините на Конар извлякоха корабите на сушата и свалиха конете. След малко всички препуснаха към крепостта.
Мелизанда се загледа в замъка. Толкова малко неща се бяха променили по време на дългото й отсъствие!
Каменните стени, изградени от баща й, се извисяваха величествено около замъка и все така го пазеха от вражески нападения. Полето беше все тъй зелено и безкрайно. Всички обитатели на крепостта — перачките, ковачите, занаятчиите — се бяха събрали до отворените врати и им махаха е ръце. Мелизанда ги поздрави и пред голямата кула слезе от коня с помощта на отец Матйо. В двора цареше радостна суматоха. Мили боже! Нима бяха минали шест години!
Мелизанда влезе в кулата и бързо се качи в голямата зала. Регвалд я отведе до камината да се стоплят. Тя се радваше да види съсухреното му старо лице. Мари бързо й донесе чаша със сладко вино. Около тях постоянно се тълпяха хора, влизаха и излизаха. За всички имаше вино и бира, всички се радваха на щастливото завръщане на господарката. Нямаше време да поговори с Мари и Регвалд, които весело се въртяха около нея, готови да й утолят във всичко.
Мелизанда се огледа. След пребиваването й в дома на Рианон, топъл и подреден с вкус, гостната зала й се стори неуютна. Цветята във вазата бяха увехнали, през процепите на прозорците духаше. Но тя си беше отново в къщи и сега щеше да подреди всичко по-добре.
Първо обаче трябваше да се укрепи външната стена. Това беше най-важното.
Тя вдигна глава. Конар отново я гледаше. Струваше й се, че той чете мислите й и очакваше нови сблъсъци помежду им. Тя предпочете да отклони поглед.
— Трябва да ми разкажете всичко, което се е случило по време на дългото ми отсъствие — помоли тя Мари и Регвалд, а също Филип и Гастон, които стояха малко настрана. — Добри ли бяха реколтите? Кой е починал?
— Уилям, който владее земята на изток, се скомина по време на последната оран — каза Гастон и направи кръст във въздуха. — Той беше трудолюбив и добър човек. Синът му, също Уилям, се закле във вярност към теб и граф Конар на младия Свен, тъй като ти беше в Ейре, а граф Конар преговаряше с граф Одо.
Тя кимна и сведе очи. Свен! Приятелят на съпруга й. Тя не изпитваше към него враждебност повече, отколкото към другите викинги.
Имаше да си кажат толкова много. Денят бавно отминаваше. Започнаха да пристигат арендатори на земя и слуги, за да поднесат почитанията си и да подновят клетвата си за вярност пред Мелизанда. Тя знаеше, че опасността от викингите беше създала феодалните отношения в християнския свят. Тези хора служеха на нея и Конар и намираха закрила в крепостта. Те й дължаха вярност, а тя трябваше да ги защитава. Три дни в седмицата работеха за нея. Земята беше нейна собственост. Тя им даваше препитание — в замяна получаваше труда им.
Когато се свечери, в залата останаха само хората, които живееха в крепостта. Арендаторите, занаятчиите, ковачите и другите слуги, след като я поздравиха, се оттеглиха. Масите бяха приготвени за тържественото посрещане. Сега, когато беше обиколила и други земи, Мелизанда виждаше крепостта с нови очи. Дъблин беше много голям град, укрепен, красив. Тази крепост трудно можеше да се сравнява с него, но бе по-добре укрепена и по-здрава.
Огънят в камината догаряше и беше вече късно, когато Мелизанда усети, че е много уморена.
— Мисля, че е време да помогнеш на господарката си да си легне, Мари — намеси се неочаквано Конар и Мелизанда отново се стресна от втренчения му поглед, който не беше забелязала, улисана в разговори.
— Още не съм много уморена — започна тя и забеляза, че той е седнал между Свен, Гастон и Филип и обсъждат как да укрепят по-добре стените на крепостта. Днес Конар й беше разрешил да язди Воин. Сега обаче отново се опитваше да я командва в собствения й дом. Това я разгневи. Реши, че от утре тя ще му покаже кой е господарят. Но сега наистина бе уморена. Утре ще започне деня с нови сили.
— Да, аз ще си лягам наистина — съгласи се тя, спускайки ниско мигли, за да прикрие истинските си мисли от мъжа си. Мари бързо се изправи заедно с нея. Какво щастие, че отново си е у дома. Още веднъж пожела лека нощ на мъжете, които служиха вярно на баща й и на нея, прегърна Регвалд и напусна гостната.
— Мелизанда!
Конар тихо я повика и тя се обърна, прехапвайки устни. Тя нарочно не го прегърна като останалите. Сега се пребори със себе си, върна се обратно и го целуна нежно по челото. Той вдигна очи и я погледна.
— Няма да се бавя дълго, скъпа.
— Моля, милорд, виждам, че имаш работа. Можеш да останеш, ако трябва и цялата нощ.
— Не, мила! Не бих издържал. Идвам след малко.
Тя стисна зъби, усмихна се и избяга.