— Винаги съм те желал, Мелизанда. И запомни, ще те изтръгна от ръцете на викинга и то много скоро! Или ще те пленя, или ще те отвлека. Какво избираш, Мелизанда?
— Баща ти уби моя баща! — извика тя. — Не искам да имам нищо общо с теб!
Той направи още една крачка към нея. Искаше да прекоси потока. В този момент и двамата чуха конски тропот. Жофроа замръзна. Мелизанда с облекчение видя Конар да изскача от към дърветата, яхнал Тор и придружен от Свен и Гастон.
Беше без ризница и шлем. Косата му светлееше на слънцето. Кобалтовосините му очи пронизваха Жофроа.
— О, великият Господар на вълците се е върнал! — каза Жофроа безстрашно. Той се поклони дълбоко на Конар, вдигна очи и погледна отново в посоката, където стоеше Мелизанда. — Разбрах, че сте се върнали и когато видях Воин до потока, се притесних за нейната безопасност. Но, както виждаш, тя се чувства отлично и косъм не е паднал от главата й.
— Да, дойдохме точно навреме! — гневно отвърна Гастон.
— Ако ме обвиняваш за греховете на баща ми, Конар, тогава и ти трябва да отговаряш за греховете на своя. Да, сега той е крал на Дъблин, но заграби ония земи с цената на много кръв! Признаха го само заради брака му с дъщерята на Ард-Рий, нали?
— Още една дума и си мъртъв — изръмжа Конар. Мелизанда видя как Жофроа пребледня, срещайки студения пронизващ поглед на викинга. Обаче продължи да се усмихва, сякаш знаеше нещо важно и тайно, което щеше да го спаси.
— Ще убиеш невъоръжен човек? — попита Жофроа, повдигайки ръце за да покаже, че не носи оръжие. — Това няма да се хареса на френските барони, нали? — продължи той.
— Тогава върви си — предупреди го Конар. — Но ако те видя около жена си още веднъж…
— А ако видиш нея около мен? — подразни го Жофроа.
Конар внезапно пришпори Тор. Огромният черен жребец подскочи напред и Гастон извика с тревога.
— Боже мой! Недей, господарю. Той не го заслужава!
Конар спря коня точно до потока, на крачка от противника си.
— Махай се! — нареди той заплашително.
Жофроа скочи от камъка, на който бе стъпил, обърна се и дълбоко се поклони на Мелизанда. След това се качи на коня си и извика:
— Приятен ден, графиньо!
Мелизанда проследи с поглед конника. Опитваше се да избегне гневните очи на Конар, впити в нея. Обърна се към него, учудена защо й е толкова ядосан.
— Ти си виновна за това, Мелизанда! — обвини я той.
— Аз?
— Качвай се на коня си.
— Но…
— Не искам да се разправяме тук! — отсече той.
Мелизанда погледна към Свен и Гастон. И двамата, единият млад и червенокос, а другият стар с прошарена коса, я гледаха осъдително.
Реши, че няма да позволи Конар да я командва пред хората й. Скочи на два камъка и премина на другия бряг. Потърси Воин. Пришпори вярното животно и то препусна окрилено обратно към крепостта. Конар се опита да я настигне. Скъсяваше дистанцията все повече и повече.
Тя скочи от коня при входа на южната кула и хвърли юздите на един слуга. На един дъх изкачи стълбите до залата и продължи нагоре към стаята си. Затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Конар натисна вратата с тялото си и тя едва успя да отскочи. Погледът му срещна нейния, а след това се спусна към гърдите й. Те се надигаха и спускаха задъхано, а сърцето й биеше лудо.
— Това място не е най-подходящото да се скриеш от мен! — пошегува се Конар.
— Ако искаш да не те избягвам, моля те, не разговаряй така с мен пред други хора. Няма да позволя да ми викаш, да ми заповядваш и непрекъснато да ме кориш, сякаш съм дете!
Той пристъпи към нея и Мелизанда отскочи назад, незнаейки какво е намислил. Но той я подмина и прекоси стаята. В ъгъла имаше стар сандък с дрехи. Конар го отвори и започна да търси нещо.
Разхвърчаха се дрехи.
— Трудно е да не ти говоря като на дете, когато се държиш толкова глупаво — рече той, тършувайки.
— За какво говориш?
— Да излезеш сама, без охрана, така че никой да не знае къде си!
— Но… — Тя си пое дъх възмутено. — Аз не съм затворник!
— Няма да излизаш извън крепостната стена!
— Нямаш право да ми заповядваш какво да правя! — поклати упорито глава Мелизанда, застана зад сандъка и го погледна. — Ти ме държа като затворник отвъд морето, но не можеш да ми забраниш да яздя в собствените си земи…
Конар най-после се изправи, но тя беше така хипнотизирана от погледа му, че в началото не видя какво е извадил.
— Мелизанда, няма да яздиш друг път сама. Аз съм този, който ще реши това.