Брена се подвоуми, но след това посочи друг камък.
— По пътя ти има голяма опасност. Това е Хагалаз, показва големи разрушителни сили, лоша енергия, катаклизъм, зависещ от боговете, а може би от хората. Трябва да внимаваш… — прошепна тя, но един глас я прекъсна.
— Виждам, че жена ми е обградена с опасности.
Мелизанда подскочи и се обърна. Конар се бе присъединил към тях и стоеше отново зад нея. Брена вдигна очи, също учудена, че го вижда. Точно посягаше да обърне друг камък, но промени решението си. Събра ги всичките в дланта си, погледна втренчено Мелизанда и каза само:
— Всъщност ние сами сме господари на съдбите си. Руните само ни предупреждават за предстоящите премеждия. Ако ме извините, ще се оттегля. Изморена съм.
И тя побърза да се измъкне. Мелизанда забеляза, че Конар я спира и я дръпва в един ъгъл. Сигурна беше, че я разпитва за предсказанието на нейните руни.
Брена поклати отрицателно глава и Конар я пусна. Той гледаше Мелизанда.
— Вече е късно, ще те изпратя до покоите ти, милейди — обясни й той.
— Аз…
— Късно е — повтори той и хвана ръката й.
Конар благодари на Одо за голямото му гостоприемство и си тръгна заедно с Мелизанда. Къщата на графа беше на няколко етажа, но повечето гости бяха настанени близо до голямата зала. Сградата беше дървена, топла и удобна.
Конар поведе Мелизанда към определената за тях стая, където тя щеше да прекара сама тази последна нощ, а след утрешната церемония двамата щяха да спят там заедно.
Влязоха и Конар затвори вратата след себе си. Опря се на вратата и я погледна.
— Е, как ще я караме, Мелизанда? Хареса ли ти свободата?
— Да — опита се да го предизвика тя. Бързо наведе очи, за да скрие истинските си чувства. След това вдигна поглед, за да срещне сините му очи.
— Нима отново се опитваш да ме изнудваш? — попита той.
Тя се усмихна.
— Помислих, че ще е по-весело да се отрека от един викинг направо пред олтара.
Той се усмихна и се приближи към нея, намери китките й и я привлече към себе си.
— Не би се осмелила.
— Откъде си толкова сигурен?
— Жофроа ще бъде между гостите утре. Той веднага ще се възползва, ако го направиш.
— Това не променя нещата.
— Не, госпожо. Аз може да съм всякакъв, но не съм убил баща ти.
— Има и други мъже! — напомни му тя.
— Но малко имат моите предимства. Аз завладях крепост и теб.
Очите й се присвиха.
— Утре ще видим дали си ме завладял.
Той се засмя тихо.
— А не съм ли?
Тя прехапа устни, опитвайки се да се освободи от хватката му.
— Ако искаш утре да кажа „да“…
Той поклати твърдо глава.
— Не, Мелизанда, за това няма да се пазарим. Тази вечер те оставям сама. И аз трябва да се помоля. По отново ти повтарям, никога няма да те пусна да си отидеш. И ще бъда с теб, когато пожелая.
— Моля те, пусни ми ръката…
— Изпускаш чудесната възможност да поискаш нещо в замяна на горещата си клетва за вярност.
Тя застина и го загледа в очите предпазливо.
— Нима ще изпълниш онова, което поискам?
— Да.
Смаяна, Мелизанда отново сведе поглед. Внезапно я тресе и устата й пресъхна.
— Хайде, кажи! Знам, че си намислила нещо.
Тя не смееше да го погледне в очите. Отново се опита да си освободи ръцете и той я пусна. Побърза да се отдалечи, после спря и се обърна към него.
— Искам…
— Да?
— Искам да престанеш да спиш с Брена.
— Какво? — попита той, невярващ на ушите си. Мелизанда почувства как сърцето й замира. Сигурно ще предпочете да се откаже от нея и от цялото й състояние, мина през изнемогващото й съзнание.
Но в този момент срещна очите му и е последни сили повтори.
— Искам да ми се закълнеш, че повече няма да прекарваш нощта с Брена.
— Нима мислиш, че спя с нея?
— Нима никога не си прекарват нощта с нея?
— Да, много нощи.
— Закълни ми се!
— Значи ревнуваш.
— Неприятно ми е да съм под един покрив с любовницата на мъжа си и по цял ден да я срещам.
— Ти ревнуваш.
— Ти започна този разговор. Ще ми обещаеш ли или не?
Той се усмихна, бавно и уморено и скръсти ръце пред гърдите си. После се приближи и вдигна брадичката й. Взе я в прегръдките си. Устните му бяха много нежни, когато докоснаха нейните.
— Заклевам се. Но те моля и ти да направиш нещо в замяна.
— Искаш утре да вляза с теб в църквата и да ти се закълна във вярност — тъжно каза Мелизанда. — Ще го получиш.
— Не е достатъчно.