Не беше стигнала още до потока, когато някой рязко я спря.
— Мелизанда!
Конар я догонваше с бясна скорост, прилепен към врата на Тор. Гласът му трепереше от ярост.
— Скъпа, обеща ми, че няма да се излагаш на риск.
Мелизанда се изпъна като струна на седлото и му хвърли гневен поглед.
— Ти обеща! — прогърмя отново гласът му.
Тя не мислеше да наруши обещанието си, макар че не виждаше какво му дължи, след всичко, което проумя преди малко.
— За бога, скъпа, нима искаш пак да налетиш на онзи негодник Жофроа?
В този момент въобще не й беше до Жофроа, искаше само да успокои бурните чувства в сърцето си.
— Остави ме поне веднъж сама, проклет викинг такъв! — изкрещя гневно.
Понечи да пришпори Воин, но Конар скочи от Тор и я пресрещна.
— Какво, за бога, ти става?
— Моето обещание! Трябвало да изпълня моето обещание! О, лъжливо копеле! — продължи да вика тя, налагайки го с юмруци.
— Не те разбирам! — Конар беше объркан. — Какво обещание съм нарушил аз?
— Защо трябваше да го правиш?
— Аз… — започна той и внезапно се сети. Облегна се назад, скръсти ръце на гърдите си. — Ти си отишла при Брена и си я попитала за мен, така ли?
— Да, отидох при Брена и открих, че си ме направил на глупачка.
— Глупаво е да излизаш в полето сама след всичко, което се случи.
— Тогава аз се връщам, а ти остани тук.
— Да, трябва да се връщаш.
Конар се опита да я сграбчи, но тя смушка коня си и препусна към крепостта преди мъжът й да успее да яхне Тор.
Не успя обаче да му избяга. Конар я догони веднага, въпреки всички качества на Воин.
В крепостта Мелизанда скочи от гърба на животното и хвърли поводите на притичалия слуга. Изтича в стаята си и внезапно си спомни как онзи ден Конар я заплаши, че ще вземе златната й ризница, подарена от баща й, ако още веднъж напусне крепостта сама.
Потърси сандъка, решена да скрие съкровището си преди той да се е прибрал, но успя само да вземе меча. Конар вече беше на прага.
— Сега ще ме заплашваш с меча си, така ли?
— Служа си добре с него, милорд — осведоми го тя студено.
— Така ли? — Той се приближи. Мелизанда се оказа между сандъка и стената. Изправи се полека и насочи меча.
— Остави оръжието, Мелизанда.
Тя упорито поклати глава.
— Не се приближавай. Да, ти си Господаря на вълците, но си от кръв и плът, а аз умея да си служа с меч.
— Ти умееш да си служиш с много оръжия — увери я той нежно. — Нима всичко това е само, защото аз не спя с друга жена?
— Ти си лъжец — извика Мелизанда.
— Никога не лъжа.
— И защото искаш непрекъснато да ме командваш, защото се пазариш нечестно — тя размаха острието във въздуха.
Конар поклати бавно глава.
— Няма да допусна да насочваш оръжие срещу мен, Мелизанда, кълна се.
Бързо извади собствения си меч. Тя отскочи назад зашеметена от факта, че той се готви да я нападне, тук и сега.
— Остави го, Мелизанда.
Тя почувства как всичката кръв се оттегли от лицето й, но знаеше как да се бие и нямаше да отстъпи.
Конар направи крачка към нея, мечът му се удари в нейния. Тя трепна от удара, но успя да го отбие.
През последните години често се бе упражнявала с братята му. Знаеше някои от техните хватки.
Тя се биеше добре, скочи на леглото, след това на един сандък и отново на пода. Можеше да го победи! Но той беше безмилостен, очите му я следяха внимателно, ударите му не преставаха.
Не след дълго обаче мечът натежа в ръцете й.
— Предаваш ли се, скъпа? — попита той студено.
— Никога, милорд!
В това време на вратата се почука.
— Конар! — извика тревожно Свен. — Какво става тук?
— Всичко е наред — отвърна Конар.
— Мелизанда! — повика я Регвалд.
— Добре съм! — извика тя, заета да не пропусне следващия удар на Конар.
— Оставете ни на мира! — заповяда властно Конар. Усмихна се и започна нова атака.
Чак сега Мелизанда разбра, че той само я дразни. Тя умееше добре да се защитава, но той използваше бързината си само наполовина.
Но в този момент той настъпваше безмилостно и това я стъписа.
Отби един удар, но мечът й отхвръкна. Тя стисна зъби, поглеждайки първо него, след това оръжието. Конар леко замахна към нея, като почти я докосна.
Но не я нарани. Само разпра роклята й от шията до пъпа.
— Нещастен викинг! — прокле го тя и се хвърли към меча си. Той я остави да го вземе и отново я нападна. Двете остриета се сблъскаха и двамата се допряха един до друг.
Силата му надделя. Ръката й отслабваше.
— Пусни го — предупреди я той.
Пръстите й се отпуснаха и мечът падна на земята.