Конар се наведе над нея. Докосна брадичката й и изтри една сълза. За момент Мелизанда си помисли, че той ще отстъпи.
Но веднага чу заканата му:
— Скъпа, не мога да те оставя тук. Не смея! Нима не можеш да ме разбереш? Идваш с мен!
Той се обърна и затръшна вратата след себе си. Мелизанда остана сама.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Времето за сбогуване беше кратко.
Свен и Брена щяха да отплават с тях. Регвалд, Филип и Гастон оставаха у дома, както и Мари де Трес. Тя поиска да придружи Мелизанда, но какво би правила на викингския кораб. По-скоро щеше да пречи. Мелизанда не искаше никой да пострада. Самата тя щеше да се върне у дома, след като Конар замине за Ирландия да се бие. Всъщност още не знаеше как да постъпи. Конар беше я оставял и преди при семейството си и тя се чувстваше като част от него. Мелизанда научи много неща от близките му. В Дъблин усвои топлината на ирландското гостоприемство. От Рианон научи, че в мирно време трябва да с милосърдна. Усвои бродирането на гоблени, с които да украси дома си и да създаде уют.
Видя как се разрешават дребни ежби между съседи, научи се да дава пари на тези, които са пострадали, да налага наказание на престъпниците.
Тя не искаше да напуска своята Франция. Там бяха сърце и душата й. Раздялата носеше само страдания.
Освен това се тревожеше, че Конар отново ще излезе на бойното поле.
Той не се сражаваше за чужди хора, убеждаваше сама себе си Мелизанда. Баща му го беше повикал, за да спасят вуйчо му — Ард-Рий. Тя обичаше майката на Конар и знаеше, че Иърин им желае щастие от цялото си сърце.
Измъчваше я мисълта, че Конар отново ще е далеч. Всъщност тя избягваше да говори с него, откакто получиха вестта му. Беше улисана да стяга багажа. Едва й остана време да се сбогува с Регвалд. Двамата се вгледаха отново в звездите, обсипали небето над крепостта. Старият съветник й посочи луната, обкръжена с ореол. Това бе сигурен знак, че сутринта ще вали.
— Надявам се скоро да се върна — обеща му Мелизанда. Много скоро.
Изправена до Регвалд, тя се взираше тревожно в тъмнината. Забулената в облаци луна, пръскаше бледа светлина над морето. Мелизанда прехапа устни. Беше сигурна, че иска детето и да се роди тук. Ако Конар отсъства дълго, тя ще се върне у дома без него. И ако той хукне да я гони разгневен, значи такава е волята на съдбата.
Ами ако я изостави?
Мелизанда лежеше по гръб в средата на леглото. Конар се прибра късно. Очите й бяха затворени. Мълчеше, той се изправи до леглото замислен.
Въздъхна и се отдалечи. Съблече се. Когато си легна, не я докосна.
Новият ден настъпи бързо. Както предсказа Регвалд, времето беше влажно и отвратително. Мелизанда чуваше шума на дъжда дълго преди да отвори очи. Конар също беше буден и я гледаше.
— Какво има? — попита тя разстроена, почти готова да заплаче. Той докосна устните й с пръст, изучавайки лицето й.
— Нищо — тихо промълви той. — Чудех се дали отново трябва да те омотавам в чаршаф, за да ме последваш.
Мелизанда се отдръпна от него и се загледа в сандъка, където лежеше златната ризница. Сандъкът, в който бе погребано детството й.
Мечът бе поставен най-отгоре. Ризницата все още й ставаше. За нейно учудване Конар не я лиши от скъпоценните й подаръци. Но въпреки всичко той никога нямаше да я остави сама в крепостта.
— Няма нужда да ме връзваш — уморено отговори тя. Почувства как пръстите му докоснаха гърба й и потръпна от очакване. Опита се да не се издава. Колко странно, допирът я затопли и тя почувства желание. Искаше й се да се обърне, да го прегърне и да остане така сгушена в него. Мисълта за раздяла й беше неприятна. Конар ще замине и тогава тя ще се мрази за изгарящата я в момента страст. Близостта му ще й липсва всяка нощ. Ще копнее за силата и топлината му. Ще й липсва дори неговата властност.
Тя не се обърна. Не можеше да промени решението му. Той заминаваше да се бие. И в тази война няма място за нея. В сражението до него ще е Брена. Той ще остави Мелизанда при семейството си, но все пак то няма да стане нейно, колкото и добре се отнасят с нея.
— Някои жени са щастливи с мъжете си — каза той.
— Но ти няма да ме вземеш на война.
— Докато пристигнем на север ще бъдем заедно.
— И след това ти ще ме изоставиш.
— Ще ти липсвам ли, скъпа?
Мелизанда замълча. Конар си отговори сам.
— Да, наистина ще страдаш. Ще се опиташ да спиш и с дявола само и само да се върнеш у дома. Или ще броиш часовете до щастливото ми завръщане — защото ще се върнем заедно тук.