За да поддържаме духа на Сборището, никой от нас не се придържаше към човешки облик. Седмопръстия се извисяваше почти до тавана, тялото му бе покрито с лъщящи зеленикави люспи, трите му очи сияеха като раздухани въглени (допълнителното бе нагласено точно в средата на челото), освен това носеше дълга черна роба, изпъстрена с хризантеми.
Дъщеря му (някои смятат, че му е племенница, а други подхвърлят далеч по-неприлични предположения) напълно хармонираше с лунните лъчи в своето име. За разлика от Седмопръстия, който притежава почти материално тяло, нейната естествена форма е съвсем ефирна. Представете си мастилена драскулка по снежнобял лист, наподобяваща женска фигура, нищо повече от няколко извивки и скрития в тях намек за добре изваяни форми. Добавете сребриста коса, спускаща се на вълни до земята, разпилейте над всичко това лунни лъчи и звезден прах и ще получите крайния резултат.
Тя е красива и недостъпна. Нищо чудно дето ревнивците сплетничат, че баща й бил неин любовник.
Също така е сравнително млада, родена в самия край на Демоничните войни, малко преди майка й, страховитата Крис Неописуемия гняв, да почине от раните си, причинени от закривената секира на бог Рр’грр. Като малка я отгледала Вис, която открай време мечтаела за свое дете, но все не й се удавала възможност. Но сетне Седмопръстия, който е прочут със своята ревност, си я прибрал и оттогава не дава никой да припари до нея.
Всичко това, че и още, се пробуди в спомените ми, докато си разменях поздрави с моите гости. Но когато забелязах, че възпитаната в почит към традициите Разпилени лунни лъчи се готви да изпълни ритуала на трите реверанса и деветте поклона в моя чест, аз й подадох ръка и я подканих да се изправи. В първия момент, когато пръстите ми преминаха през тялото й, останах изненадан, но бързо се овладях. В края на краищата, подобно нещо следваше да се очаква.
— Не ми се кланяй, мило дете — произнесох с категоричен тон. — Тук съм само гост и нищо повече.
Тя спусна тъмните си ресници над чифт искрящи очи, но така и не можах да разбера причината за чувствата които — стори ми се — бушуваха в тях.
— Ти си Богоубиеца — рече тя с нежния си глас. — Ако не беше ти, сега нямаше да ме има. Исках само да ти изкажа благодарността си — така, както ме е учил татко.
Истина е, че ако не бях сполучил с оня късметлийска изстрел срещу Чахолдрудан, Разпилени лунни лъчи нямаше да се появи на бял свят. Крис Неописуемия гняв вече лежеше в прахта и Вис и Седмопръстия се опитваха да я измъкнат от полесражението.
В този ден не се справяхме особено добре. Много от най-добрите ни войни вече бяха ранени, бойният дух постоянно спадаше и почти клонеше към нулата. Малко трябваше, за да настъпи всеобща паника. Ала когато Чахолдрудан се строполи мъртъв, гибелта му вдъхна на демоничния народ нова надежда.
Не ми е в природата да лъжа, но не можех да позволя на това невинно дете да ме дарява с почести, по-подходящи за един император. Затова отново настоях да се изправи.
— Моята победа бе само една от многото в онази битка — уверих я аз. — Ставай. Ако не греша, струва ми се, че долавям уханието на хилядогодишни яйца, поръсени с джинджифил.
Седмопръстия наблюдаваше дъщеря си с нескрита гордост. По негов неуловим сигнал тя се подчини на молбата ми. След като се настанихме около масата, той вдигна покривката от подноса. И наистина, вътре, върху плоска чиния, беше подредена порция хилядогодишни яйца, подправени с джинджифил и ситно нарязан арпаджик. За всеки от нас имаше по чифт изящни клечки от слонова кост.
След първото блюдо поднесоха второ, после трето, всичките приготвени с подобаваща елегантност. В началото разговаряхме на общи теми: обсъждахме Сборището, сравнявахме настоящия организационен комитет с предишните, разказвахме си интересни случки за стари приятели. Когато стигнахме четвъртото блюдо, Седмопръстия отбеляза:
— И тъй, Кай Рен, благодарение на Вис и Тувон ти най-сетне преодоля типичното за теб усамотение.
Макар думите да прозвучаха естествено, в забележката имаше едва прикрита горчивина. Спомних си, че Седмопръстия и Вис са стари съперници и реших да го отдам на това.
— Да, така стана — признах с най-невинното си изражение. — Някои скорошни събития ме отведоха в орбитата на едновремешната ми учителка. И двамата сме натъжени от това, че напоследък демоните проявяват прекомерна склонност да живеят в изолация. Сетне тя и Димящия дух ми напомниха за наближаващото Сборище. Реших, че няма да е зле, ако прескоча насам и навестя някои стари приятели.