После изчезна.
— А аз, господарю Демон? — попита Ли Пао.
Обърнах се към него.
— Откри ли нещо интересно там?
— Има интригуващи свитъци, повечето са посветени на различни магии. Калиграфията е в ужасно състояние, но с времето ще успея да ги разчета.
— Защо не ги вземеш със себе си?
— Великолепна мисъл.
— Хайде тогава да ги отнесем у вас. След това ще те помоля да ме придружиш до моята бутилка. Има нещо в тази история, което, струва ми се, пропускам. Искам да премисля събитията от момента на убийството на Оли. Вероятно ще можем двамата да разберем какво не съм догледал, докато съм бил в плен на чувствата си.
— За мен ще бъде голяма чест, господарю — кимна усмихнато старецът.
И така, след като събрахме по-интересните свитъци, двамата напуснахме къщата. Тъкмо влизахме у Ли Пао, когато съобщиха по новините, че школата на Фу Ксиан била разрушена от чудновата зелена светкавица, паднала от съвсем ясно небе и подпалила целия квартал.
5.
И тъй, след като пътят ни бе озарен от тази новина, ние се оттеглихме в моята бутилка. Мъгливите планини изглеждаха самотни без протяжния вой на кучетата, с който бяха привикнали да ми съобщават, че всичко е наред. Единствено Лун Шао долетя на гребена на ветровете, за да ми докладва за положението.
— Господарю Кай — поде той, превил издължения си врат в знак на почит, — нищо не се е случило по време на твоето отсъствие…
— Благодаря ти… — понечих да отвърна, но драконът не беше свършил.
— …защото аз попречих да се случи.
— Така ли?
С един жест спрях полета на Ли Пао и двамата увиснахме във въздуха. Старецът не проявяваше нито капчица боязън, въпреки че под нас имаше бездънни пропасти, а Лун Шао се извиваше пред нас като гигантска въздушна змия. Всъщност, едва сега си спомних, че беше изучавал продължително време движението на телата във въздуха и вероятно изпитваше нещо като професионален интерес.
— Продължавай разказа си, Лун Шан.
— Преди няколко часа откъм гърлото на бутилката отекнаха тежки удари, сякаш някой хлопаше по вратата. Не отговорих, тъй като знаех, че имаш ключ. Казах също на великаните и останалите обитатели на планините да не предприемат нищо.
— Правилно.
— След време тропането се преустанови. То обаче бе заместено от звук, наподобяващ съскане на газова горелка.
— Наистина?
— Това ме учуди и аз доближих един от прозрачните участъци в стената, за да надзърна.
— И?
— Там отвън съгледах човекоподобно същество, но не смятам, че беше човек, защото от един от дългите нокти на ръката му струеше пламък, толкова нагорещен, че беше почти бял. Съществото се опитваше да си пробие път в бутилката. След като не успя, то си тръгна.
— И повече не се върна?
— О, не. Върна се съвсем скоро и носеше със себе си грозд теронични гранати.
— Какво?
— Кълна се, господарю. Досетих се, че от това може да пострада сериозно вътрешността на бутилката и незабавно излязох, за да прогоня досадника.
— Успя ли да го убиеш?
— Не, за съжаление, но го принудих да избяга. Изглежда съм го уплашил доста, защото в бързината забрави патрондаша с гранатите. Прибрах ги и се върнах обратно.
Лун Шан протегна издължения си пръст, върху който се полюшваха пет тумбести, покрити с олово теронични гранати. Взех ги, като им отдадох дължимото внимание.
— Добре си се справил, храбри драконе. Имаш ли още нещо да докладваш?
— Това е всичко, господарю Кай.
— Благодаря ти за помощта. Искаш ли някой да те смени от поста?
— Не, господарю. — Драконът показа нокти като ятагани от слонова кост. — От векове не се бях забавлявал така. Оставих неколцина великани при задната врата и разпратих ята от Искрящи Небесни тигри да следят за реда из останалите райони. Прислугата от твоя замък е получила оръжие от оръжейната.
— Наистина си се справил великолепно.
— Благодаря, господарю. Липсват ми кучетата.
— И на мен. — Посочих Ли Пао. — Този човек има разрешение да влиза тук. Огледай и запомни аурата му, за да не го сбъркаш с друг, възприел неговата форма.
Издълженият език на дракона облиза въздуха около Ли Пао. Старецът трепна, но само веднъж.
— Ще го позная винаги, господарю Кай.
— Още двама можеш да допускаш вътре, Лун Шан: Вис Ужасния език и Тувон Димящия дух. Но тъй като трябва да сме максимално предпазливи, първо ми пращай съобщение, а аз ще потвърждавам, че те са онези, за които се представят.
— Разбрано, господарю.
Ли Пао избра този момент и се покашля многозначително. Погледнах го с вдигнати вежди.
— Всемогъщи Лун Шан, а случайно не ти ли хрумна да съхраниш изображение на човекоподобното същество, което се опитваше да влезе?